мизѐрия - единствено число, нечленувано мизѐрията - единствено число, членувано мизѐрии - множествено число, нечленувано мизѐриите - множествено число, членувано
1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие
МИЗЀРИЯ ж. 1. Само ед. Недостиг или липса на най-необходимите материални средства за съществуване; бедност, немотия, сиромашия. Противоп. богатство. После отишел във Влашко, дето година и половина се скитал и борил с глада и мизерията. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 92. Занизаха се сиви дни на недояждане и мизерия. М. Марчевски, П, 112. — Не знам — отвърнах — Струва ми се, че ще бъда по-скоро снизходителен към ония, които вършат престъпления от мизерия и нямане. Защото мизерията и нямането доста съм ги изпитал. Б. Райнов, ДВ, 151. Те [турските поданици] още отсега, .., са хванале не само в областите, но и в самата столица [Цариград] да мрат като кучета по улиците от глад и мизерия. НБ, 1877, бр. 69, 267.
2. Прен. Само ед. Липса на основни положителни нравствени качества, на благородство, възвишени цели и под.; ограниченост. И след това встъпление в изповедта, той прекарва пред очите ни сенките на разни материално честити хора, .., като ни кани да надникнем в нравствената мизерия на тези охолници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 152. Защото е мъка човеку да иска да проповядва, а — да разбива сили ο камък, ο камък на душевна мизерия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 32. Мизерия на духа.
3. Разг. Подла, недоброжелателна постъпка, която пречи на някого, проваля намеренията му, излага го и под. Правехме му какви ли не мизерии, а той [Наумчо] все се усмихваше и се радваше, че по този начин ни забавлява. В. Цонев, ЕВ, 88. Вече се страхувах не за себе си, а за д-р Панчев, да не му направят някаква мизерия на човека. Ст. Даскалов, ЕС, 308.
— От лат. miser 'нeщастeн' прeз фр. misére 'злощастeн' или гр. μιξέρια. — В. Нова България, 1876.