ГЛАДОРЍЯ, мн. няма,
ж. Разг. Пренебр. 1. Гладуване, глад (във 2 и З знач.); гладотия. Краката му обути на босо в сандалите, се изпрашиха от пепелта и песъчинките го заглождиха. Така глождеше и в душата му болката от немотията и гладорията. Ст. Даскалов, ВМ, 7. Какво го бе накарало да избере тоя скитнически живот, в който гладорията и грижата се бяха настанили като постоянни спътници? Ив. Планински, БС, 16.Виж повече2. Събир. Слой от населението, който няма материални средства и системно гладува; беднотия. Докато даваха хляб, гладорията от околните колиби тичаше да работи в рудника. Х. Русев, ПЗ, 265.