сиромашѝя - единствено число, нечленувано сиромашѝята - единствено число, членувано
1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие
- 1. сиромашия
- - До шия, сиромашия
СИРОМАШЍЯ ж. 1. Само ед. Разг. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществуване; немотия, беднота, бедност, беднотия, нищета, мизерия, сиротия. Противоп. богатство. Люба (усмихната):
– Ти и завчера се оплакваше, че си останал съвсем сиромах! Шейновски: – Пò сиромах от Йова. Живея с дългове. Но аз се не срамя от тая сиромашия. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVII, 1978, 205. Все същият си беше Атанас – едър и як мъж, само бе станал пò сиромах през последните години. Отдалеко личеше сиромашията му, нямаше, види се, да си купи и един фес за два гроша, та бе вързал голямата си селска глава с кърпа. Д. Талев, ПК, 807-808. Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род, и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. Повечето от нашите учители свършват живота си в крайна сиромашия и оставят престарели родители, жена и деца на произвола на съдбата. УП, 1903, кн. 3, 243.Виж повече2. Само ед. Събир. Разг. Най-бедният слой от населението; беднота, беднотия, сиротия. – Питали ли сте се вие защо не знаете да четете и да пишете? – Какво да се питаме? Та ние си го знаем. Сиромашията може ли да учи? Не може. Кр. Григоров, И, 29. Около празника богаташите избягаха по чифлиците и лозята и оставиха затворени дюкяните и работилниците си. А сиромашията из махалите започна отрано да се събира за манифестацията. П. Здравков, НД, 52. Вандо чу тая въздишка и шеговито подхвърли: – Не го жали! Шарените дрехи му отиват като на големец пижама! Сега затворът е пълен не като някога със сиромашия, а с големи хора. Ст. Даскалов, СЛ, 64. Сиромаси хора учени българи и българки ще им отворят очите и яремът ще се строши. Ще дигне глава сиромашията и ще тури такъв ред, че който работи, да има да яде, да се облича и да изучва чедата си. УП, 1904, кн. 9, 954.
3. Само ед. Прен. Остар. и диал. Ограниченост, духовна нищета. Каква сиромашия на духа се забелязва в милиони хора в продължение на хиляди и хиляди години! Каква плиткост и дребнавост в желанията! Д. Божков, ММ (превод), 14. Такива люде със своите умствени напряжения и денонощни старания да доказват своята сиромашия на умът! Да мя пази Господ от това! Плов., 1887, бр. 56, 2.
4. Като прил. Остар. и диал. За човек – който е с много ограничени, недостатъчни материални средства; беден, сиромах, сиромашки. „Тия хора са дошли да обират селото ни – вика дядо Либен. – От тях сиромашиите хора щат да осиромашеят още повече, гонете ги из селото!“ Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 218.
◊ Сиромашия до шия. Голяма бедност, мизерия. – Пари ли иска? – пошепна той [Серафим] на Еня. – Пари иска. Отде да ѝ ги взема. Като нямам, какво да ѝ дам? – сърдеше се още Еньо. – Значи, сиромашия. Сиромашия до шия, а? Й. Йовков, ЖС, 12-13. Животът си течеше както преди: за едни работа от тъмно до тъмно и пак сиромашия до шия, за други леност и охолство. Д. Марчевски, ДВ, 157.