ня̀мане - единствено число, нечленувано ня̀мането - единствено число, членувано
1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие 2 глад (прен.) - недостиг - недоимък - оскъдица - оскъдност - нямане (разг.) - липса 3 нямане (разг.) - липса - отсъствие
НЯ̀МАНЕ, мн. няма,
ср. Отгл. същ. от нямам; липса, отсъствие на ѝмане, на имот, средства и пр. Най-сиромахът, чийто вратник е плетен, от нямането си ще откъсне, патка ще заколи, но ще се отсрами, да не му се смеят. Г. Краев, Ч, 58. — Като гюл ще е [детето] в моята къща — продължаваше бавно той. — Ще цъфти, поливано от всички, ще цъфти — без грижи, тревоги и нямане. Г. Стоев, ПЗ, 37. — С помощта, която получаваме, ще отпътува Николаевич и ще се издължим.. — И не подозирах това... — смутено призна генералът, нали един господар на петстотин или две хиля- В. Мутафчиева, ЛСВ II, 412-413. В Крагуевац днес се намират и 600 българе доброволци, които от нямане средства не можеха да се завърнат тук след войната. НБ, 1877, бр. 59, 232. Болшинството желаело да касира изборите, но било безсилно да го направи, по нямане на достатъчно число народни представители да го подкрепят. Бълг., 1902, бр. 516, 2.Виж повече