оскъ̀дност - единствено число, нечленувано оскъдността̀ - единствено число, членувано
ОСКЪ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оскъден; оскъдица, бедност, беднота. Този самотен човек винаги ѝ [на хазайката] навяваше някакво чувство на жалост и с оскъдността, в която живееше, и с пестеливстта на думите, и с износените стари панталони. М. Грубешлева, ПГ, 127. Цели двадесет и шест години тая писателска жена, тая смела, истинска героиня, се бори с оскъдността и мизерията на писателската участ. Д. Калфов, Избр. разк., 89.
Труд и оскъдност от най-ранни години до смъртния му час — този жребий изглежда, му е бил предопределен. Ив. Богданов, СП, 256. Занаятчийската сръчност на карловци се изявява в големия брой занаяти, които поради оскъдността на данните не са достатъчно проучени. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Случи ся голям глад на онова място и той остана в оскъдност. П. Р. Славейков, СК, 26.Виж повече— Друга (остар. и диал.) форма: о с к у̀ д н о с т.