изобѝлност - единствено число, нечленувано изобилността̀ - единствено число, членувано
ИЗОБЍЛНОСТ, -ттà, мн. няма,
ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от изобилен; изобилие. А той като са видял в толкова изобилност, не поревнувал да живее без грижа както онези пред него, които бяха царували и зле бяха изпъдени; но душата му била в грижи и в подвиг как по-добре да нагласи за себе си. М. Петров, ПВ (превод), 39–40.Виж повече