оскъ̀дност - единствено число, нечленувано оскъдността̀ - единствено число, членувано
ОСКЪ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оскъден; оскъдица, бедност, беднота. Този самотен човек винаги ѝ [на хазайката] навяваше някакво чувство на жалост и с оскъдността, в която живееше, и с пестеливстта на думите, и с износените стари панталони. М. Грубешлева, ПГ, 127. Цели двадесет и шест години тая писателска жена, тая смела, истинска героиня, се бори с оскъдността и мизерията на писателската участ. Д. Калфов, Избр. разк., 89.