недоѝмък - единствено число, нечленувано недоѝмъка - единствено число, членувано - непълен член недоѝмъкът - единствено число, членувано - пълен член
1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие 2 глад (прен.) - недостиг - недоимък - оскъдица - оскъдност - нямане (разг.) - липса
НЕДОЍМЪК, -ът, -а, мн. -ци, м. 1. Обикн. с предл. н а или о т. Количество, което не достига, което липсва; недостиг.
Голяма част от селяните си оставаха бедняци. Те страдаха от недоимък на земя и хляб. Ист. IХ и Х кл, 26. Той.. отбелязваше големите недоимъци, които се явяваха в складовете на домакина, и заканително въртеше глава. Ст. Марков, ДБ, 236. Нашият организъм не може без готварска сол, а недоимъкът на калциеви и калиеви соли води до смущение в кръвообръщението. Хим. IХ кл, 1950, 130. При разгледванието на сметките се оказал недоимък от 2400 лева. С, 1888, бр. 224, 4.See more2. Липса на достатъчно материални средства, необходими за нормално съществуване; оскъдица, бедност. — Родихме се във война, израснахме в недоимъка на една победена страна. Д. Кисьов, Щ, 172. Сякаш за България войната не бе свършила. Безпорядък, недоимък, анархия, страх и неизвестност заливаха София и цялата страна. П. Мирчев, СЗ, 20. Хората си разправяха за къщни залисии, за жътва и вършитба, за харчове и недоимъци. Г. Караславов, ОХ IV, 173.