Основна форма: сирома̀шество - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

сирома̀шество - единствено число, нечленувано
сирома̀шеството - единствено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие

Results: Dictionary of Bulgarian Language

СИРОМÀШЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществуване; немотия, беднота, бедност, беднотия, нищета, мизерия, сиромашия, сиромаш, сиротия, сиротинство. Противоп. богатство.

Когато Стоян порасти и стъпи в деветата година, тогава майка му се принуди да го даде на чужди врата да слугува, защото сиромашеството я напати твърде. В. Друмев, Съч. I, 122. Блаженството се състои в сиромашеството, в бедността, в миротворението, в търпението на изгнанията. Н. Михайловски, ССИ (превод), 121. Нашият народ с време е предаден в жертва на европейската търговска конкуренция, срещу която той мъчно може да удържи какво-годе равновесие, и следователно той е осъден от ден на ден повече да потъва в сиромашество. Земл., 1883, бр. 5, 1. Чрез учението се отнема сиромашеството и безчестието, чрез него се извършват безбройни полезни неща за обществата. ИВАД, 1914, VI, 50.

2. Липса на достатъчно познания, духовни интереси или задълбочено, обхватно мислене и виждане за действителността; ограниченост, посредственост, едностранчивост. Слушайте братя! Когато са появи между вазе такъв един човек, който обича да са кити като жена, то знайте, че с това той иска да покрие своето умствено сиромашество и своята нравствена голота. С, 1872, бр. 34, 272.

3. Прен. Обикн. с предл. на. Липса на разнообразие във формата, съдържанието на нещо; бедност, сиромашия. Противоп. богатство. „Почнете поне вие – се обръща той към патриотично настроените свои читатели, – които имате ум и желание и които не гледате с презрение на сиромашеството на нашия език, защото той всъщност е най-богатият извор.“ ИИЛ, 1965, т. 26, 20.

See more