гла̀д - единствено число, нечленувано * гла̀да - единствено число, членувано - непълен член гла̀дът - единствено число, членувано - пълен член
- 1. глад
- - Опъвам уши от глад
ГЛА̀Д, гладъ̀т, глада̀, мн. няма, род. (остар. и диал.) -и, -е, м. 1. У човека и животните — инстинктивно периодическо усещане на потребност, необходимост да се погълне храна. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе премалял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето .. Като утолиха малко глада си, те почнаха да се шегуват и задяват. Д. Спространов, С, 23-24. Тигърът наситява своя яростен глад с човешко месо. Н. Бончев, Р (превод), 23. Сутрин в седем не пропуска / Тошо топлата закуска,/ чувства ли отново глад, / знае — време за обяд. Л. Милева, СбХ, 187. Благодарство на неволните братя, че ни оставиха да измрем от глади. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. Глад срам не познава. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Глад очи няма. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 219. Глад и царя от постеля вдига. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Мъчи ме глад. Примирам от глад. Δ Минава ми гладът. Δ Залъгвам си глада.
2. Системно, продължително недояждане, което изтощава организма и може да причини смърт; гладуване. Гладът се ширеше вече в много къщи. Ние не виждахме с дни хляб. Кр. Григоров, Н, 198. Говоря ти за истински и дълготраен глад. За хора, на които се броят ребрата по тялото,.. Говоря ти за това, което се нарича постоянно недояждане. П. Спасов, ХлХ, 320-321. Изтъняха конете им от глад, ятаганите ръждясаха на поясите им. Й. Йовков, СЛ, 138. Нивите останаха неизорани, тъй като хората нямаха жито за есенната оран. И сега всички трепереха от страх, че семействата им ще измрат от глад... Ал. Спасов, С, 19.