жа̀жда - единствено число, нечленувано жа̀ждата - единствено число, членувано
1 глад (прен.) - ламтеж - жажда (прен.)2 апетит (прен.; разг.) - воля - желание - жажда (прен.) - амбиция - хъс (разг.)3 жажда - жад (поет.)See more
ЖА̀ЖДА ж. 1. У човека и животните – периодическо усещане на потребност, необходимост да се погълне вода, което става силно и мъчително, ако не се задоволи.
Калиновската гора е същински оазис от зеленина и прохлада. Там е чешмата с четирите чучура, от която утоляват жаждата си уморени пътници. Ив. Карановски, Разк. I, 9. Оживелите въстаници се втурнаха към извора да утолят жаждата си, която ги беше задушавала през този необикновено горещ ден. Д. Линков, ЗБ, 124. Жажда цепеше гърлото ѝ. Тя се насили да преглътне, но в устата ѝ нямаше никаква слюнка. Тогава Тошка се хвърли към медника, гребна вода и започна да гълта. Г. Караславов, Тат., 262. Скоро мина умората от бързото пътуване, но дойде жаждата. Беше горещ летен ден и наближаваше пладне. Д. Талев, И, 339. // Усещане на потребност да се пие нещо. Пиер ми поднесе чаша уиски, разредено със сода. Утолих жаждата си. Й. Демирев и др., ОС, 99. Добре че бяхме си взели крушки в торбичките и залъгахме с тях жаждата си, инак не зная как щяхме да изтраем. А. Каралийчев, НЗ, 17.See more2. Системно, продължително лишаване от вода, което изтощава организма и може да причини смърт. А две хиляди души, хвърлени в тежка, многочасова, непрекъсната работа в най-страшните августовски горещини, искат да пият, да се мият. На глад може да се трае, но на жажда не може. Г. Караславов, ПМ, 19.
3. Прен. Обикн. с предл. за, към или със следв. изр. със съюз да. Силно, страстно желание за нещо, нужда от нещо. Понякога Васил ставаше рано, пламнал от жажда за работа, отваряше обущарницата, премиташе я, грабваше чука. А. Каралийчев, ЛС, 36. Душата все пази в дълбочините си едно тихо кътче на чистота и жажда към простия природен живот. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 19. Нещо чудно беше даскал Стефан със своята широка любов към науката, с жаждата си към знания и с усилието да бъде полезен на живота. Д. Немиров, Б, 53-54. Книгата, която вземеше да чете, будеше у него трепетни мисли, жажда да познае хората и себе си, да овладее живота. Ем. Манов, ДСР, 485. Тези слаби и угнетени хора са богати с нещо, което чорбаджиите с никакви пари не биха могли да купят. Това е жаждата им да живеят човешки, да живеят честно. К. Странджев, ЖБ, 109.