мера̀к - единствено число, нечленувано мера̀ка - бройна форма мера̀кът - единствено число, членувано - пълен член мера̀ци - множествено число, нечленувано мера̀ците - множествено число, членувано
- 1. мерак
- - Остава ми/остане ми мерак
See more- - Оставям се/оставя се от този мерак
- - Турям/туря мерак
- - Турям си/туря си мерак
- - Хваша ме/хване ме мерак
- - Хвърлям/хвърля мерак
МЕРА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Разг. Желание. Па не види ли тя, че той ни за хоро има мерак, ни по чешма и по седенки като други момци отива. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 176-177. — Когато вземеш на човека мерака за една работа, изсушаваш сърцето му — тихо като на себе си каза той. И. Петров, НЛ, 138. — От дума на дума, хареса ме човекът и ме взе хем като ратай, хем да ме учи на кожухарлък. Ама мерак имах към занаята! На третия Димитровден бях вече истински майстор. Г. Белев, ПЕМ, 12. — Седемнайсет години минаха откакто сте женени, .. и сега тя за пръв път .. Требва да се пази десет пъти повеке. Да не дига тежко, да не се подхлъзне, да не ѝ остане мерак по нещо за ядене и по каквото и да е. Д. Талев, ПК, 762. Мина ми меракът за мотоциклет. // Приятно чувство, удоволствие, усърдие, старание при извършване на нещо. Свиленка заработи в кооперативното стопанство с такъв мерак, като че всичко наоколо — дори цялото поле беше нейно. Кр. Григоров, И, 30. С голям мерак нареди Рамзина тази одая. Дървеният креват, който завари, постла с ново и хубаво халище със зелени и червени шарки. Б. Несторов, АР, 20. Райка отиде на хорото, накитена и пременена с по-голям мерак, отколкото други път. Τ. Влайков, Съч. I, 1941, 36.
2. При гл. съм а) В 3 л. ед. и дат. от крат. лич. местоим. или пряко доп. с предл. на. Разг. Имам желание, искам. Стрина Венковица, на която бе голям мерак да види Колча стъпил здраво на краката си като майстор, сега се поуспокои. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 174. Мога да ви кажа, че ми е мъчно за съветските хора. Много ми е мъчно .. Мерак ми беше да работя с тях. С. Северняк, ОНК, 35. б) С предл. за. Диал. Имам желание за нещо; искам. Алино, фидан градино, / много сум мерак за тебе, / дор да се ставам сос тебе, / .. / меракот да ми помине! Нар. пес., СбНУ Х, 3.
3. Остар. и диал. Любов, обич, страст. Напуснал е отечеството си още преди петдесет години —.. — от някакъв мерак по жена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 128. Ох мерак, мила мамо, тоз мерак, / той ще ме, майко, юмори. / Който се, мила майко, със мерак, / със мерак, майко, йожени, / булчето да му й, мамо, циганче, / нему се струва, майко, царкинче. Нар. пес., СбВСтТ, 627. — „Руске ле, любе ле, / чакай ми, вярвай ме, / служба да изкарам, / .. / Двама да се вземем, / с мерак да се водим“. Нар. пес., СбВСт, 718. ● С предл. пο. Но кажи ми, защо я биеш? Не си ли я взел у дома си по мерак? А. Александрова, ИЕЩ, 130.
4. Остар. Състояние на нервност, притеснение, безпокойство, меланхолия и под. Една френска госпожа .., понеже страдала от меланхолия (мерак) и не можела да търпи прихлупената стряха на капелиното си, накарала модистката си да възправи сенчилото на капелиното ѝ. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. Тъй също той [стомахът] ни връга в меланхолия (мерак), в болест и в тяжко тегло, когато го жрътвуваме на удоволствията. Лет., 1871, 150. Когато зетят се забави, .. както момата, тъй и майката се връгат в голям мерак — съмняват се да не би да им се е разсърдил. СбНУ VIII, 46.
◊ Оставям / оставя този (тоя) мерак (тези мераци); Оставям се / оставя се от този (тоя, своя <си>) мерак (тези мераци). Разг. Отказвам се от нещо, което силно съм желал. — Ти се остави, Кольо, от тия мераци да ставаш ловджия. Не е хубав тоя занаят, ти по-добре стани инженерин. Залегни да учиш и ще станеш. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Тя беше млада и хубава мома и Йордан се плени от нея, .. Аз предполагах, че това е временно увлечение у Йордана, .. И наистина, след това той се остави от мерака си. СбАСЕП, 308-309. — Аз пък си мислех — .., мислех с тия пари от чекръка да купим коза .. — Остави тия мераци, Марине, — каза меко .. Граждани сме сега, волю-неволю, граждани. Ще я караме като всички. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 504. По мерак. Разг. 1. Според разбирането, желанието, вкуса на някого; мераклийски. — Добре дошли, добре дошли, моряци! — посрещат ни усмихнато те. —Хайде .. трапезата е готова. Пък и ропотамска рибка сме ви изпържили .. по мерак. П. Незнакомов, МА, 67. На Гаджала мазето е ледник, ще я [ракията] изстуди по мерак. Др. Асенов, СВ, 137. 2. Старателно, усърдно, както трябва; мераклийски. Малкото сираче привело глава и обещало, че ще пасе овцете по мерак. ОФ, 1958, бр. 4241, 2. По мерак(а) ми е. Разг. Харесва ми, по вкуса ми е. Арифовица ѝ беше по мерак — послушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата. Б. Несторов, АР, 7. Хваща ме / хване ме мерак. Разг.; Пада ми / падне ми (сторвам / сторя, турям / туря, удрям / ударя, хвърлям / хвърля) мерак. Диал. Обикн. с предл. на, по. Обхваща ме силно желание за нещо или за, към някого; пожелавам, поисквам, вмерачвам се, меракландисвам се. Тя много се увлече да плете някакви сложни кенета — хвана я мерак по тях като болест. Д. Талев, И, 191. — Цял ден плете. Сторила мерак на една тантела и по цял ден не излиза от къщи. А. Каменова, ХГ, 39. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ето, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука. М. Георгиев, Избр. разк., 58. — На̀, и днес го казвам: няма за мен сега друга мома в цяло село .. И дор де се тя не глави, аз няма да хвърля мерак на никоя друга. А. Страшимиров, ЕД, 32. Веднъж случило се така да стане, / че лъвът — цар на всичките хайвани — / ударил на кокошките мерак. Д. Подвързачов, Б, 64.
— От араб. през тур. merak.