има̀не - единствено число, нечленувано има̀нето - единствено число, членувано има̀нета - множествено число, нечленувано има̀нетата - множествено число, членувано
- 1. имане
- - Не съм изял бащиното имане
Виж повече- - Сякаш (като че) някой ти е изял <бащиното> имане
- - Сякаш че (като че, като да) съм изял <бащиното> имане
ЍМАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от имам и от имам се. – Каквото дал господ на другите гадинки, това и на тях. Само ние людето сме по-инак. Че сметки, че имане, че нямане и мнозина си отишле така, както са и дошле. Ст. Чилингиров, РК, 117. Отдавна е разбрала, че е по-добре да имаш, отколкото да нямаш. Няма пълна радост без имане. К. Петканов, ДЧ, 166. Едно време при метене вкъщи и особено в дюкян според обичая боклукът обязателно е бил смитан навътре, на имане. С, 1968, бр. 1189, 2.
ИМА̀НЕ, мн. -та, ср. 1. Имущество, имот, пари, земя, ценности, които някой притежава. И тогава парите от царските хазни, които беше обирал, пръстените, измъкнати от ръцете на живи и умрели, златото и среброто от черкви и манастири – всичкото имане, което той беше натрупал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Й. Йовков, СЛ, 12. Баща му, след като беше пропил Хаджи-Пешовото имане със своя разпуснат и безпътен живот, загинал нейде от пиянство. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 81. Нашето положение беше незавидно, защото множество българе бяха напуснале работите си и изпродале бяха имането си. П. Хитов, МП, 36. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. „Земи мене, Димолйо! / Че аз ша ти докарам / триста вакли овнета, / три дюгена с имане.“ Нар. пес., СбГЯ, 179.
2. Стесн. Скрито богатство (ценности, пари и под.); съкровище. Аз постепенно се успокоявам и започвам да мисля за имането, което е скрито в нашата нива между двата стогодишни дъба. К. Калчев, ПИЖ, 10. Някои разправяха, че глухонемият не е никакъв глухоням, нито е от манастир, а че бил изпратен от някакъв цариградски турчин да изрови голямо имане. Г. Караславов, СИ, 20. Додованяка имаше десетина дечурлига, всички боси, кундури не му трябваха, беше развейпрах и по цели дни се скиташе из Балкана да търси имане. Й. Йовков, СЛ, 78. Едни приказваха, че той е намерил имане, други пък казват, че е крал от черквата и от селската давнина. Ил. Блъсков, ПБ I, 5.
3. Остар. Добитък, стока. „Вземи ме мене, Иване, / да я съм мома богаташ. / Я ще ти карам-докарам / имане черни биволи!“ Нар. пес., СбНУ ХХІІ–ХХІІІ, 30. – Халал да ти е, Павле, / бащина стока и мъка, / бащино скъпо имане, / до два ми коня хранени, / със двата сиви сокола. Ц. Церковски, Съч. II, 199. „Хай да те мама посгоди / за Злата Златиченката, / че има много имане: / триста ми сиви говеда, / петстотин вакли овнета.“ Нар. пес., СбГЯ, 122.
◊ Не съм изял бащиното имане на някого. Диал. Не съм причинил никаква неприятност, вреда, загуба на някого. Сякаш (като че) някой ти е изял бащиното имане. Обикн. във 2 и 3 л. и след главно изр. Диал. Употребява се, когато някой е в лошо настроение, намръщен и сърдит без сериозна причина. Сякаш че (като че, като да) съм изял <бащиното> имане някому. Разг. Много съм неприятен някому, ненавистен съм на някого. – Нали сме жени, всеки ни подбива. Сама не иде ни на нива да ходиш, ни на лозе. Хорската лошотия ми изпълни очите, като да съм изяла имането им! К. Петканов, X, 99.