излѝшък - единствено число, нечленувано излѝшъка - бройна форма излѝшъкът - единствено число, членувано - пълен член излѝшъци - множествено число, нечленувано излѝшъците - множествено число, членувано
ИЗЛЍШЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Това, което е в повече, отколкото е потребно, необходимо; излишество.
Той оставаше в хамбара толкова, колкото да им стигне за година, а излишъка потулваше по мазета и тавани. Кр. Григоров, Н, 78. Бе излязъл законът за поземлената реформа, който ограничи владението на земята до размерите на трудовата собственост. Излишъкът земя се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотните селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. Тя [Ирина] се загледа в аскетичния, юношески израз на лицето му [на Борис]. В него нямаше отпуснатост, излишък на тлъстини, следи от безпътен живот и злоупотреба с удоволствия. Д. Димов, Т, 182. В момента аз вече съм намерил отговора на всички тия гатанки, понеже през последните дни съм разполагал с голям излишък от свободно време. Б. Райнов, НН, 260.Виж повече◊ Β излишък. Повече, отколкото е необходимо, свръх нужното, достатъчното. Ето шест месеца като съм на служба и винаги доставям сведения, в излишък даже, обаче днес нито най-малка, нито най-обикновена случка! Хр. Смирненски, Съч. III, 19. Един ден ми предадоха, че Гек е наредил да ида на среща с него на трамвайната спирка при Красно село. Понеже нямах пари за трамвай, а и време имах в излишък, току след обед тръгнах за срещата. М. Гръбчева, ВИН, 137.
излишък (икон.) - surPlluralus