мелодѝчно -
МЕЛОДЍЧНО нареч. 1. Муз. Според изискванията за мелодия (в 1 знач.).
Все по-рядко са ония [певци], от които песента извира не само текстово и мелодично непокътната, но и със съответната гласова характеристика. ЛФ, 1958, бр. 16, 7.Виж повече2. Приятно за слуха; мелодически, благозвучно. Шумът на Искъра мелодично бухтеше в мира на пустинята. Ив. Вазов, Съч. ХII, 81. Силни припрени удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Ключалката на сандъка издрънка мелодично и лъх от севлиено дърво ги лъхна, когато беше дигнат тежкият му капак. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. Топъл ветрец шумеше над пътищата, рееха се самотни облачета из небесния океан, а звънчетата на кончето подрънкваха мелодично, напевно и бричката леко се носеше напред. А. Гуляшки, СВ, 181.