ЛЕКСИТ

Основна форма: зву̀чно - Наречие

Форми:

зву̀чно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 звучно - звънко - мелодично - звънливо

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 звучно - неблагозвучно
2 звучно - беззвучно

Резултати от: Речник на българския език

ЗВУ̀ЧНО.

Нареч. от звучен (в 1 и 2 знач.). Няма такова диво момиче като Дика. Защото никой в света не се усмихва така примамливо и сладко и никой в света не говори така звучно, сърдечно и мило като нея. Г. Караславов, Избр. съч. V, 234. Тя се засмя високо и звучно с един смях, свеж и сочен. Елин Пелин, Съч. II, 59. Стефанов скочи, прегърна го и звучно го целуна. Василев не очакваше от него такъв порив и се смути. Х. Русев, ПЗ, 228. Места звучно ромоли, подскача палава и весела като влюбено момиче. Хр. Смирненски, Съч. III, 153.

Виж повече