ЛЕКСИТ

Основна форма: звънлѝво - Наречие

Форми:

звънлѝво -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 звучно - звънко - мелодично - звънливо

Резултати от: Речник на българския език

ЗВЪНЛЍВО.

Нареч. от звънлив; звънко. – Проклето мрачно здание! На прах, на прах ще те направим ние! – звънливо крещеше малко синеоко момче. Хр. Смирненски, Съч. III, 228. Божана се изкикоти звънливо. Д. Талев, ЖС, 208. На бездимните плетени комини стърчеха щъркелови гнезда, отдето прави щъркели клепеха звънливо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. В спокойния въздух по-ясно се чуваха разговорите и по-звънливо ечаха брадвите. Й. Йовков, Разк. I, 239. Звънливо ромоляха чучурите на хайдушката чешма. Ст. Станчев, ПЯС, 20.

Виж повече