звънлѝво -
ЗВЪНЛЍВО.
Нареч. от звънлив; звънко. – Проклето мрачно здание! На прах, на прах ще те направим ние! – звънливо крещеше малко синеоко момче. Хр. Смирненски, Съч. III, 228. Божана се изкикоти звънливо. Д. Талев, ЖС, 208. На бездимните плетени комини стърчеха щъркелови гнезда, отдето прави щъркели клепеха звънливо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. В спокойния въздух по-ясно се чуваха разговорите и по-звънливо ечаха брадвите. Й. Йовков, Разк. I, 239. Звънливо ромоляха чучурите на хайдушката чешма. Ст. Станчев, ПЯС, 20.See more