звъ̀нко -
ЗВЪ̀НКО.
Нареч. от звънък; звънливо, звучно. Сядаш някъде да наточиш косата, високият бурен почти те закрива. Тъй тихо е, че всеки удар на чука ясно и звънко кънти. Й. Йовков, Ж 1930, 209. Ненадейно от върха заби камбана. После отдалеко се обади друга камбана по-звънко, по-радостно. Ст. Загорчинов, ДП, 247. Невидимо щурче звънко свирука под печката. М. Марчевски, П, 197. Къньо се обърна, погледна Евлоги, който седеше пребледнял, прегърна го с дългата си като лопата десница и звънко го целуна по бузата. А. Гуляшки, Л, 71.See more