мъглѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * мъглѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъглѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъглѝва - единствено число, женски род, нечленувано мъглѝвата - единствено число, женски род, членувано мъглѝво - единствено число, среден род, нечленувано мъглѝвото - единствено число, среден род, членувано мъглѝви - множествено число, нечленувано мъглѝвите - множествено число, членувано
МЪГЛЍВО нареч. 1. Неясно, неопределено, с размити очертания; мъгляво. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, .. Цветята, слънцето — те мяркат се мъгливо, / като видения от някогашен сън. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 52.
2. Прен. С неясна форма или съдържание; неясно, мъгляво. В запаленото въображение на болната му глава мъгливо хвърчи неговата пропаднала младост. Елин Пелин, Съч. I, 142. Произходът, социалната принадлежност, връзките и влиянието на семейство Пазвантоглу .. са мъгливо обрисувани в литературата. В. Мутафчиева, КВ, 74. На прекия въпрос къде работи, Серафим отговаряше мъгливо, с дълги паузи и сериозно респектиращи погледи. Н. Каралиева, Н, 69.
3. С гл. съм, ставам в 3