мъ̀рляв - единствено число, мъжки род, нечленувано * мъ̀рлявия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъ̀рлявият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъ̀рлява - единствено число, женски род, нечленувано мъ̀рлявата - единствено число, женски род, членувано мъ̀рляво - единствено число, среден род, нечленувано мъ̀рлявото - единствено число, среден род, членувано мъ̀рляви - множествено число, нечленувано мъ̀рлявите - множествено число, членувано
1 замърсен - зацапан - измърсен - изцапан - нацапан - оцапан - мръсен - нечист - мърляв (разг.) - измърлян (разг.) - омърлян (разг.) - изплескан (разг.) - оплескан (разг.) - замацан (разг.) - измацан (разг.) - омацан (разг.) - изпомацан (разг.) - изклепан (разг.) - наклепан (разг.) - оклепан (разг.) - кирлив (разг.)
МЪ̀РЛЯВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Мръсен, нацапан, нечист. Мърляво хлапе бутна вратата. Ст. Мокрев, ЗИ, 103. Когато вече съвсем светна и из всички шатри се заизмъкваха сънени, дрипави хора, между краката им се затъркаляха дребни, рошави, мърляви дечица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 484. Седем дечурлига, кое с парцалива риза, кое облечено с нещо подобно на антерийка, с мърляви лица се помъкнаха като прасци след бащата. ОФ, 1950, бр. 1746, 4.Виж повече◊ Мърляв в ръцете. Диал. Крадлив.