мръ̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано мръ̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мръ̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мръ̀сна - единствено число, женски род, нечленувано мръ̀сната - единствено число, женски род, членувано мръ̀сно - единствено число, среден род, нечленувано мръ̀сното - единствено число, среден род, членувано мръ̀сни - множествено число, нечленувано мръ̀сните - множествено число, членувано
1 мръсен (прен.) - неприличен - нецензурен - непристоен - безсрамен - срамен - циничен - вулгарен 2 отвратителен - низък - долен (прен.) - кален (прен.) - мизерен (прен.) - мръсен (прен.) - подъл - мерзък (книж.) - гаден - гнусен - долнопробен 3 замърсен - зацапан - измърсен - изцапан - нацапан - оцапан - мръсен - нечист - мърляв (разг.) - измърлян (разг.) - омърлян (разг.) - изплескан (разг.) - оплескан (разг.) - замацан (разг.) - измацан (разг.) - омацан (разг.) - изпомацан (разг.) - изклепан (разг.) - наклепан (разг.) - оклепан (разг.) - кирлив (разг.)Виж повече
- 1. мръсен
- - Верицата ти мръсна
Виж повече- - Изхвърлям/изхвърля като мръсно коте
- - Мамицата ти мръсна
- - Мръсен ми е задника
- - <Заедно> с мръсната вода изхвърлям от коритото и бебето
МРЪ̀СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. В който има, който е покрит или е примесен с нечистотия; изцапан, нечист, замърсен. Отвсякъде идат хора и бързат нататък. Някои с пречупени кръстове се влачат като змии, други на кокили, трети с мръсни рани по тялото. Елин Пелин, Съч. II, 34-35. Скакушев изтри мръсната пот от челото си. Д. Добревски, БКН, 31. Вечерта Бенко и Манило седяха на брега на Йист ривър, която лениво влачеше мръсните си, мазни и смрадливи води. Ал. Бабек, МЕ, 238. Той дишаше с наслада дори спарения мръсен въздух на малката претъпкана килия, изтягаше се от стена до стена с такова удоволствие, като че беше полегнал на някоя поляна. Г. Караславов, Т, 96. Повито с мръсните си пелени, това дете требувало да преобърне света. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 21. Мръсни чинии. Мръсни дрехи. Мръсен парцал. Мръсна пара. // Стесн. Разг. За тяло или част от тяло (на човек, животно) — кирлив, изцапан, неизмит. Ситни като врабчета дечурлига, полуголи, мръсни, немити, непрани, невчесани се върдаляха из прахоляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106. Лъснаха печките, измиха дъските из стаите и салончето, и запряха котката в зимника, за да не цапа с мръсните си крака по мокрото. Чудомир, Избр. пр, 68. Хляб с мръсни ръце не се меси и не се яде. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. Освен хората на самия праг [на вратата] спяха приятелски един върху друг старо куче с мръсна бяла козина и едър черен котарак. Ст. Загорчинов, ДП, 112. Те се хвърлиха и започнаха да се боричкат с разярените жени. Измъкнаха кмета, целият изцапан, измачкан, с лице, потънало в кръв, с коса мръсна и разрошена. Г. Караславов, ОХ I, 440. ● Обр. — Да, не живея, но ся мъча и страдам! Боже вишний! ( Уплашено.) — Стой, чудовище! Не изговаряй святото божие име с мръсните си устни. А. Шопов, СКП, 3. // За място, помещение и под. — който не е поддържан; непочистен, нехигиеничен, занемарен. Някога, като дете, той изпитваше неизразим страх само при мяркане сянката на този човек по тесните и мръсни улици на Борово. Кр. Велков, СБ, 9. Училището наистина бе ниско, тясно, с изровен под, без дъски, с тесни прозорци, с мръсни стаи. Елин Пелин, Съч. I, 206. — Ще се изпечем в тая мръсна кухня! — започна той без намерение да се кара. М. Грубешлиева, ПП, 22. Вместо в Кръстец аз дойдох на село Плачковци. Стигнах там посред нощ и попаднах в един мръсен и отвратителен „хотел“. Ив. Вазов, ПЕМ, 135. Като наближи [Тласко] към това мръсно заведение, съгледа тамо в едно опожарено място една пещ, такваз полуразсипана. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 188.
2. Прен. Който е непочтен, нечестен, подъл. Няма нужда да ви разказвам, мисля, че ние станахме жертва на мръсния старец, дядо Въля. З. Стоянов, ЗБВ II, 298. Малко подир това пък дошли други двама калугери, .. Те и двамата били ученици на мръсната калугерка Ирина. Д. Душанов, ИППХЧ, 157. Ето ти, момче, хиляда цекини и кажи на господаря си, че е мръсен и скъперен убийца! Превод, Ч, 1875, бр. 15, 23. Царете, тълпата, мръсните тирани / да могат задуши гордото съзнание, / .. / Истината вечна, що вечно живей, / измислиха всякой по една секира / да уморят всичко, дето не умира. Ив. Вазов, Съч. I, 173.
3. Прен. Който съдържа в себе си непочтеност, нечестност, подлост. Размерът на тази мръсна сделка му се струва просто невероятен. П, 1971, бр. 10, 13. Още се вълнуваха от бурните разисквания във Великото народно събрание и особено от обвиненията, отправени срещу царя и брат му за мръсни афери при доставки за армията. Ем. Станев, ТЦ, 117. Мръсният начин, по който си осигурихте контингентите на Немския папиросен концерн, ще ви докара само омраза и презрение от страна на всички честни тютюнотърговци. Д. Димов, Т, 670-671. Заптиетата се задоволяваха да посочат жертвите, извикваха ги навън и предоставяха на арнаутите най-мръсната роля. К. Величков, ПССъч. I, 35. Наско се почувства неловко от тия погледи. Да, Косьо беше взел думите от устата му, сякаш бяха се наговорили, но сега, като ги чуваше от друг, колко грозно звучаха те, колко долен и мръсен беше тоя план! Ат. Мандаджиев, ОШ, 67.
4. Прен. Разг. Който предизвиква в голяма степен отвращение, погнуса, възмущение; отвратителен, непоносим. Да, за да има хляб, човек прави компромиси. В тази мръсна Патагония не може да се живее по друг начин. Б. Шивачев, ПЮА, 255. — И за какво те пуснах аз в това мръсно село, защо пристанах на зеления ти ум! Г. Караславов, ΟΧ, 241. Скот. Знае ли защо се е родил, защо живее и защо ще умре? Ще пълни мръсния си търбух, ще пие, ще плаща данък, па ще остарее, па ще умре. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 36. Нему да се падне тази мръсна длъжност — не би могъл да си помисли нито за миг. Л. Стоянов, Х, 43. — Мръсна паплач от предатели! — извика в тъмнината бащата на Пенко, който току-що се беше върнал от клуба. П. Здравков, НД, 63. ● Обр. — Ο жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, Х, 39. ● Хулно определение за лош човек, за враг, насилник и под. — Мръсен и подъл полицай! — изкрещя [Сами] яростно. — Не всички са без чест и съвест като тебе. Д. Ангелов, ЖС, 273. — Докога ще ме дебнеш, мръсен тип! — процеди през зъби смелият чирпанлия. А. Каралийчев, НЧ, 41. — Какво стана с тоя Беслеменов? .. — Мръсен шпионин — презрително каза Йото. Д. Кисьов, Щ, 509. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 17.
5. Прен. Който нарушава нормите, изискванията за приличие; безсрамен, непристоен, неприличен, вулгарен, циничен. — Беше забавно, нали? — рече Зара. — Кое? — Флиртът с баща ти. („Не се преструвай“ — помисли тя.) — Да, той има нужда от малко почивка. (Колко си мръсна!) Д. Димов, Т, 47. Наслаждавах се на откритието, че всички мъже могат да бъдат мръсни / защо не и аз / , и потърсих коленете на една Пояк. Г. Крумов, Т, 73. Очите ѝ, .., гледаха с втренчената неподвижност на змия, а от тялото ѝ се излъчваше някакво лениво сладострастие, което превръщаше любовта в мръсна оргия. Д. Димов, ОД, 12. // Разг. За дума, израз, реч и под. — вулгарен, нецензурен, недопустим (в разговорната и изисканата реч). Овеса чегърта с ножката една кора и пише на нея мръсна дума. Г. Крумов, Т, 7. — Какво се подсмиваш като ..? — Ариф изтърси една мръсна дума, посегна през тезгяха и хвана лавкаджията за престилката. Б. Несторов, АР, 228. Публично .. се нахвърлиха върху личността на поета, като се стараеха да го зацапат с всевъзможни мръсни псувни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. (2), 302. Тя няма да се крие вече вкъщи, .., няма да слуша мръсните и безпътни приказки на дръзките ергенашчета. Г. Караславов, ОХ, 411. През всичкото това време той пиеше със селяните, .., пееше някакви си мръсни руски песни и на хорото пред всички щипеше булката си за бузите и я караше да не знае, къде да седене от срам. Елин Пелин, Съч. III, 18. Слагам му мръсен прякор. l В ругатня за или животно. Казакът изпъшка тежко, пое дълбоко дъх и се изпъна. Въжето пропука, разхлаби се за момент, но не се скъса. — Дръъъж! .. Ма-ми-ца-та му мръсна .. Повече уплашен, отколкото безсилен, Казакът направи последно усилие и се предаде. Въжето се оплете здраво около ръцете му. Г. Караславов, СИ, 171. — Комунисти! — ревеше Пеню. — На кол да ги види тейко им, верицата му мръсна и на него! Той ги научи на тия харсазлъци, той ги е правил да идат да бастисват мирните хора по кърищата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. — Аз — извика пистолетът — / съм с практика, момчета .. / — Млък, че твойта мамка мръсна! — / в миг прикладът го прекъсна — / ти си просто малчуган, / аз съм по-стар практикант! Хр. Радевски, Избр. пр II, 75.
6. Прен. Който създава неприятности, който е свързан с мъки, страдания за някого; мъчителен, тежък, опасен. — Съсипа ме мръсната болест. Л. Стоянов, Х, 110. Велика обърна лице към небето и с мъка захълца: .. Колко мръсен и объркан е нейният живот! К. Петканов, МЗК, 210. Другото как да е, ама според мен миенето със сапун е най-мръсната работа, защото иска много наклонение и ръкомахане. Г. Краев, СТ, 19. Дохаждат дни, такива мръсни дни, / че иде ти да виеш от ненавист. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951,158. Как мислиш, / ще ли победиш, / навъсен, мръсен, / зъл живот? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.
7. Прен. Книж. Който е спечелен по нечестен начин, обикн. чрез контрабанда на оръжие, чрез комар, проституция и под. Тя [Ирина] имаше в чужбина големи авоари от мръсни, изстискани от Борис и фон Гайер пари. Д. Димов, Т, 678. Укриване на мръсни пари.
8. Като същ. мръсно, мн. няма, ср. Разг. а) Мръсотия, нечистотия. А пък беше и задушно отгоре на всичко, и миришеше на мръсно. Я. Антов, СбХС, 331. Децата набързо направиха мръсно в стаята. б) мръсното ср. Обикн. членувано Разг. Това, което е лошо, нечестно, подло. Това е вихърът нечист, това е / часът, в кой най-мръсното ще победи. Ив. Вазов, Съч. III, 162.
◊ Бъркам (ровя, чопля) с мръсни ръце в душата (сърцето) на някого. Разг. Искам, стремя се нечестно, подло, с нахално любопитство да узная най-съкровените мисли, чувства на някого. Колко занимателно ще бъде за хората, колко ще искат да му „помогнат“ да възвърне семейното си щастие! Ще му задават въпроси, ще бъркат с мръсни ръце в сърцето му. И. Петров, НЛ, 202. С мръсни пръсти / мерзавец / в душата ти рови / и скверни това в тебе, / що пей / и гори. П. Пенев, Стр., 103. Играя мръсна игра (роля). Разг. Действам нечестно, подло. — Тома, ами нали войната ще свърши до Нова година, а? .. — Май че се затяга — рече той — Италия играе мръсна игра. Г. Караславов, ОХ I, 259-260. Изхвърлям / изхвърля като мръсно коте някого. Разг. Изгонвам, изпъждам по най-груб начин, безцеремонно и без съжаление някого. Ще те изхвърля като мръсно коте от дома си. Пера (изпирам) мръсни пари. Книж. Пускам в обращение средства, спечелени по нечестен начин (от контрабанда на оръжие, наркотици, комар, проституция и под.), като предварително съм ги укрил в банка на друга държава, превърнал съм ги в благородни метали, ценни книжа и под. Правя (кроя) мръсно някому или на нещо. Жарг. Съзнателно създавам големи неприятности, мизерии на някого. — Виждате ли каква заплетена история? — добави той [Веселин] със заекване. Сто на сто тука има някаква конспирация .. Тоя човек е фашист, крои нещо мръсно на държавата! П. Вежинов, СО, 35.
МРЪ̀СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. и диал. 1. Бла̀жен. И Исус Христос, който е цялост на всичките съвършенства, никога не е употреблявал мръсна храна, освен когато е вкусил от пасхалното агне, а много пъти е благославял и ял постно. З. Петров и др., ЧБ (превод), 270. „Потурчи се, лепа Маро, / .. / да не одим вов две цръкви — / ти вов цръква, я в джамия; / да не готвим по две манджи — / мене мръсна, тебе постна“. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 73.
2. Нар.-поет. В съчет. със същ., назоваващи народност, религия и под. Който не зачита християнския пост, християнското постене, който блажи в пости. „Не плачи, либе, не плачи, / че паднах в бой против турци; / мръсните турци проклети / да си не газа земя ни, / нашето равно Граово“. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 121. Видя ли, чичо, видя ли / аз какво, чичо, направих / със тези мръсни еврейе — / те ми кончето убиха / и сега как ще си ида!„ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 157. “Я съм сбрало отбраната войска / и съм сбрало страшната конница, / ал не можем на време да стигнем / и да смъкнем това турско бреме, / дек нож сече и огин да пече, / да изгори мръсни агарянци!„ Нар. пес., ● Като ругатня. — “Хайде, Геро, мръсна веро, / .. / Хайде, Геро, да мешаме, / шилетата, яретата. Нар. пес., СбВСтТ, 863.
3. Като същ.: мръсен м. Диал. Пренебр. Турчин; зелен, зеленковец, рязан. С мръсен йи келав познанство да немаш. Мръсен се разбира турчин, а келяв — евреин. СбНУ ХХV, 42. — Пък довечера пак елате — каза им тя на вратника и очите ѝ бяха пълни със сълзи. — Да не съм сама, а и нещо ще трябва пак да сготвите. Той [беят], мръсният, по една бела меджидия ще ви даде. Д. Талев, И, 266. мръсно ср. Диал. Блажно. Додя не яде българин мръсно, турчин не яде баница. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 145.
◊ Мръсни дни. Разг.; Мръсни дене. Диал. Дните от Малка Коледа (Василовден) до Водици или от Игнажден до Бабин ден (според различните обредни практики), когато се яде мръсно, блажно; мръсници, некръстени дни, караконджови дни, нечисти дни. Когато метнеме само един кратък поглед на съхранените и до днес наши народни празници, сборове и на обрядите .., както напр. на Сурваки / .., Мръсните дни или Краканчу, .., никакво съмнение не ни остава, че то е било старобългарското наше вероисповедание преди обръщането ни в християнството. Г. С. Раковски, БС I, 22.
мръ̀сен ∆ Мръсна бомба. Воен. Бомба с конвенционален взривен заряд, който е примесен с радиоактивни материали. Още по-страшното е, че мръсната бомба може да попадне в ръцете на терористични организации. БВ/2006/8. Терористи готвят нападение с мръсна бомба. ДТ/2006/27. Мръсни пари. Иконом. Пари, които са спечелени по незаконен начин, чрез престъпна дейност (чрез контрабанда на оръжие, продажба на наркотици, проституция и др.). Брюксел ще се опита да засили натиска за създаване на ефективна система за борба с мръсните пари. К/2006/15.Общо 20 млрд. долара са мръсните пари, изчезнали в чужбина в началото на прехода. М/2005/2430. Укриване на мръсни пари. Износ на мръсни пари.