отвратѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано отвратѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отвратѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отвратѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано отвратѝтелната - единствено число, женски род, членувано отвратѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано отвратѝтелното - единствено число, среден род, членувано отвратѝтелни - множествено число, нечленувано отвратѝтелните - множествено число, членувано
1 отвратителен - великолепенВиж повече
2 отвратителен - възхитителен
3 отвратителен - вълшебен4 отвратителен - превъзходен
5 отвратителен - прекрасен
6 отвратителен - прелестен
7 отвратителен - разкошен
8 отвратителен - чуден
9 отвратителен - чудесен
10 отвратителен - възторжен
11 отвратителен - възхитителен
ОТВРАТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който предизвиква физическо отвращение, погнуса при сетивно възприемане; гаден, гнусен, противен. — А щастливи ли са тия жени, папа? Тия красиви жени, които са оженени за грозни мъже?.. Защо ми е на мен да съм красива, когато човекът, с когото ще се свържа, ще бъде отвратителен? П. Спасов, ХлХ, 393. На крак глътнах една чашчица ментовка — мислех си, че това отвратително питие ще ме поосвежи. А. Гуляшки, ЗР, 284. Към обед.. ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76. Една нощ, когато тя лежеше в люлката си, през счупеното стъкло на прозореца пропълзя голяма жаба — отвратителна, мокра. Св. Минков, СЦ (превод), 66. Сичките народи, които живеят в бедност, имат отвратителна вънкашност и лошаво телосложение. Знан., 1875, бр. 1, 5.
2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки поражда силно неодобрение, отвращение, погнуса; подъл, низък, гаден, гнусен. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. — А тия хорица, дето твоят бездарен майстор е изографисал на картината, те не са никакви праведници, а отвратителни лицемери. А. Гуляшки, ЗлВ, 103. Мразя го от цялата си душа. Отвратителен грандоман! Й. Попов, ИЖП, 27. Реджеб-бей беше отвратителен и пакостен.. Той се разсърдваше, че ни се дало воля да слизаме на двора .. и настояваше да му се допусне, щото нас политическите престъпници всички в една дупка да ни струпа, отгдето никога не бихме могли да излизаме. Св. Миларов, СЦТ, 42.
3. Прен. За постъпка, думи, мисъл, чувство и под. — който с подлостта си, низостта си предизвиква много силно отвращение; подъл, низък, гаден, гнусен. Той беше осъден без съд, без формалности.. — понеже, от всичките престъпления, най-низкото, най-отвратителното.. — предателство — не се наказва от тоя закон. Ив. Вазов, Съч. IХ, 184. Тези мисли затъпиха ума ми и заслепиха очите ми, тъй щото ако и да ся стараех по-после да ся освободя от тях, аз не можех да сполуча в това, но бях завлечен да извърша туй отвратително престъпление. ИМЗ 1874-1881, 1882, 127-128. От него никога не са се чували думи гнусни, отвратителни, а сега той налево и надесно псува. Ил. Блъсков, ДБ, 39.
4. Прен. Много лош, неприятен, ужасен.