вълшѐбен - единствено число, мъжки род, нечленувано вълшѐбния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вълшѐбният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вълшѐбна - единствено число, женски род, нечленувано вълшѐбната - единствено число, женски род, членувано вълшѐбно - единствено число, среден род, нечленувано вълшѐбното - единствено число, среден род, членувано вълшѐбни - множествено число, нечленувано вълшѐбните - множествено число, членувано
1 вълшебен - фантастичен - неземен - божествен - приказен 2 вълшебен - фантастичен - приказен 3 вълшебен - магически - магичен - чародеен - чудодеен - чудотворен
- 1. вълшебен
- - Като по махване на вълшебна пръчка
Виж повече- - Като с (чрез) вълшебен жезъл
- - Като с вълшебна пръчка
ВЪЛШЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който притежава чудодейни свойства, който може да прави чудеса; чудотворен, чародеен.
За миг кучето изчезна, после — след миг — застана пак пред него с пълна торба пари между зъбите. Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си. Щом го удареше веднъж — явяваше се кучето, което седеше на сандъка с медните пари. С. Минков, СЦ (превод), 33. Братята веднага скачали и заставали пред триъгълното вълшебно огледало, в което се виждала цялата планина. Ив. Планински, БС, 70. — Чудесата, момче, лесно са ставали! На- мериш на улицата някоя магическа пръчица, я някое вълшебно фенерче, размахваш го — окус-покус — готово! Дворци! Богати трапези! О. Василев, Л, 15.Виж повече2. В който стават чудеса, в който действията се извършват чрез чудеса; фантастичен. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин, Съч. II, 121. Държи ръката ѝ в своята и ѝ разказва — за чудното щастие, което ги чака, за разкошните екипажи, които през тъмната гора ги отвеждат във вълшебния замък Сориа-Мора... Й. Йовков, Разк. I, 182. От света на тихото съзерцание и бляновете той [Славейков] ни пренася във вълшебното царство на приказките. БР, 1931, кн. 7, 233.
3. Който силно очарова, пленява, обайва; приказно прекрасен, омаен. Боже господи, каква картина се откри оттука на юг! Какъв планински мир, вълшебен и величав! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 29. От височината пред нас се открива градът, вълшебен като приказка. Л. Стоянов, Х, 137. Тя хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Г. Караславов, Т, 8. Мелодия вълшебна сред нощта / лелее и приспива мисълта. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Вълшебен край си ти, земя блажена, / Българийо, на розите страна! Ем. Попдимитров, СР, 32. Природата ликува буйна, млада, / ликува, и в песни, в зари, в цветя / разкрива страстно, в нега и наслада, / вълшебна, неизказна красота. К. Величков, ПССъч. II, 11.
◊ Като с вълшебна пръчка. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. Мрачното му настроение изчезна като с вълшебна пръчка щоя я видя.