ЛЕКСИТ


Основна форма: ужасѐн - Прилагателно

Форми:

ужасѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
ужасѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
ужасѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
ужасѐна - единствено число, женски род, нечленувано
ужасѐната - единствено число, женски род, членувано
ужасѐно - единствено число, среден род, нечленувано
ужасѐното - единствено число, среден род, членувано
ужасѐни - множествено число, нечленувано
ужасѐните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 ужасен - потресен
2 адски (прен.) - ужасен - непоносим - нетърпим - убийствен - страхотен - страшен - мъчителен - зверски (прен.; разг.)
3 ужасен - грозен - страшен - страховит - чудовищен - ужасяващ - кошмарен
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 ужасен - великолепен
2 ужасен - възхитителен
3 ужасен - вълшебен
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ужàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който предизвиква, вдъхва ужас; страшен, чудовищен.

Ужасното зрелище ме вкамени. Вазов. На дъното на тъмницата една ужасна сцена порази очите ми. Величков. Кучетата немилостиво и свирепо го преследваха и техният ужасен вой смразяваше кръвта му. Елин Пелин. Ужасна смърт. Ужасно престъпление. 2. Който съдържа, изразява ужас. В миг един ужасен женски писък процепи тишината. Елин Пелин. Йовка, като видя дядо си, че се бие и стене, издаде ужасен вик и избяга. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. За нещо, обикн. свързано с голямо напрежение или силно неприятно чувство — извънредно голям, невъобразим, страшен. Трябва труд, труд ужасен! Въз развалините на това общество да се съгради царството на равенството и на правдата! Вазов. В тоя ден беше ужасен студ. Ал. Константинов. Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше. Г. Караславов. Ужасно нещастие. Ужасна бъркотия. 4. Прен. Разг. Много лош, неприятен, отвратителен. Знаеш ли ти какво нещо е любовната ревност? Ах, чедо мое, това е страшно, ужасно чувство. В. Друмев. Може би досадих ти с това неинтересно писмо, което ти с мъка ще дешифрираш. Ох! тоя ужасен мой почерк! Вазов. Ах, ужасни хора, невъзпитани хора, диви хора. Йовков. Ужасно време. Ужасна новина. Ужасни мисли.

ужасèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от ужася. 2. Като прил. Който е обзет от ужас. Едва отместих лафета и отскочих ужасен; под него ме гледаше една откъсната, окървавена глава, с отворени мъртви очи. Г. Райчев. Изведнъж конят му се препъна и падна, като затисна ездача. Ние извикахме ужасени. А. Каралийчев.

Виж повече