звѐрски - множествено число, нечленувано звѐрския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член звѐрският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член звѐрска - единствено число, женски род, нечленувано звѐрската - единствено число, женски род, членувано звѐрско - единствено число, среден род, нечленувано звѐрското - единствено число, среден род, членувано звѐрските - множествено число, членувано
1 адски (прен.) - ужасен - непоносим - нетърпим - убийствен - страхотен - страшен - мъчителен - зверски (прен.; разг.)2 жесток - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.)3 лют (прен.; разг.) - яростен - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.; разг.) - кръвнишки (прен.; разг.) - стръвнишки (прен.; разг.)Виж повече
ЗВÈРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от, на звяр.
По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, зверски кожи, броеници кехлибарени. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 53. Дадоха път на ловците и след малко Дерикожа беше заобиколен от стотина мъже с лъкове, колани, кожени колчани и с шапки от зверски кожи. Н. Хайтов, Л, 52. По снега се тъмнееха някакви стъпки, ни човешки, ни зверски. Л. Стоянов, Б, 162. Аз съм гърмел върху зверове и ей тъй коджамити железа са минавали през главите им и нищо не им е ставало. Зверски глави са – те не са като другите. Д. Немиров, Б, 168. Прочул беше се той като ловец не само по смелостта и точната си стрелба, а и с вещото познаване на всички зверски обичаи, скривалища и леговища. О. Василев, ЗЗ, 14. Зверска бърлога. Зверско стадо.Виж повече2. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за звяр; див, нечовешки. Вратата се заудря и захлопа и някакъв зверски, страшен глас хвана да реве отвън. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. А от кръста надолу нещо ме дереше и гърчеше мускулите ми. И оттам се надигаше към гърдите ми зверско ръмжене и хъркане. А. Дончев, ВР, 208. Когато ти трябва човек за тъмни дела, използувай Крумсубул. Всичките му навици са зверски и комай не са оставили място за човещина. М. Смилова, ДСВ, 282. Станка се дърпаше, викаше, хапеше, биеше и го дереше, дето завърне. Той не е подозирал, че може да срещне такава зверска съпротива от една проста и слаба наглед селянка. Г. Караславов, ОХ, 453.
3. Прен. Който е свързан с насилие, мъчения, жестокост; свиреп, жесток. – Братя българе! Дойде вече краят на зверските злодеяния, които от пет века насам търпи нашият народ под омразната турска власт! З. Стоянов, ЗБВ I, 447. Илинденското въстание било потушено по най-зверски начин, избити и изклани били около 5000 души, главно българи. Ист. VII кл, 110. Зверска постъпка. Зверски изтезания.
4. Прен. Разг. Който преминава границите на нормалното, на обикновеното; непоносим, нетърпим, страшен, ужасен, адски. Соня се върнала вчера от Петрич, били на гости на баба си, там били африкански горещини и зверска скука и тя си взела багажа на десетия ден. Ем. Манов, МПЛ, 257. Измъчва ме зверски глад. Зверски апетит. Зверски страсти. Зверски запой. // Който е изключително силен; страшен, ужасен, адски. Ударът е бил челен и е станал между лек автомобил, в който е била жената и микробус, в който пътували двамата загинали. Вследствие на зверския сблъсък колите са изхвърчали 27 метра. 19 м, 2015, бр. 1500 [еа]. Зверска катастрофа.
ЗВÈРСКИ нареч. 1. По начин, който е типичен, характерен за звяр, свойствен на звяр, като звяр; диво, нечовешки. Ламбо скръцна зъби, изгледа зверски противника си и си взема мъглите нагоре из планината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Цяла оваляна в прах, майката се затътри по площада. Спуснаха се да я дигнат, макар че стражарят зверски закрещя: – Не я дигайте! Да мре и тя... Ем. Коралов, ДП, 96. Дойдеш вечер, очите ти светнат зверски, речеш: „Хайде!“. И после се проснеш сит и захъркаш. Ст. Даскалов, ЕС, 80.
2. Прен. Много жестоко, свирепо. Там спеше и дядо Димко, съвсем грохнал и състарен, защото наскоро през една дъждовна нощ бяха най-зверски изклали цялото му семейство. П. Михайлов, МП, 113. Биеше зверски арестуваните, мъчеше ги, изтезаваше ги до смърт и това му правеше удоволствие. М. Марчевски, МП, 56. Василий си показа най-голямата гръцка безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях зверски избоде очите. Д. Войников, КБИ, 115-116. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз робска люлка люлее? / Тоз ли, что спасителят прободе / на кръста нявга зверски в ребрата? Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Зверски избити въстаници.
3. Прен. Означава много висока степен в проявата на някакво действие или качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено много, страшно, ужасно. Гладен съм зверски. Той ме мрази зверски.