свирѐп - единствено число, мъжки род, нечленувано свирѐпия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свирѐпият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свирѐпа - единствено число, женски род, нечленувано свирѐпата - единствено число, женски род, членувано свирѐпо - единствено число, среден род, нечленувано свирѐпото - единствено число, среден род, членувано свирѐпи - множествено число, нечленувано свирѐпите - множествено число, членувано
1 жесток - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.)2 лют (прен.; разг.) - яростен - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.; разг.) - кръвнишки (прен.; разг.) - стръвнишки (прен.; разг.)
СВИРЀП, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е обзет от силен гняв, необуздана ярост и върши насилия, убийства с голяма жестокост; лют, бесен. Подир половин час цяла орда, победоносна, свирепа, излизаше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 224. От тие башибозуци, които са свирепи, фанатици, главорези, плячкаджии и пр., но не подли и хитри, аз можах да са науча много работи. З. Стоянов, ЗБВ III, 28. Сечал със сабята въздуха над главите им и никак не се омилостивявал, и колкото по-свиреп ставал, толкова ония по-милостиво се молели. Й. Радичков, В, 195. Рашид бей, за да уплаши и да смаже още повече околните села, беше наел един свиреп арнаутин на име Бекир. Ц. Гинчев, ГК, 36. Свиреп убиец. Свиреп побойник. ● Обр. Жестоки трагедии са разтърсвали тия стени. Една неумолима и свирепа Съдба е поразявала властните мъже и жени, дръзнали да се изправят насреща ѝ. К. Константинов, ПЗ, 209. // Който изпитва злоба, омраза, неприязън и проявява суровост, безчовечност към другите; зъл, злобен. Когато дохожда мащехата ѝ, зла и свирепа, и иска да я прибере, Бисерка ѝ отвръща, че тя е намерила вече истинската си майка – добрата бабичка. Ст. Грудев, ББ, 38. Излезе от стаята, без дори да погледне жена си, без да я целуне – беше станал суров и свиреп. Й. Вълчев, СКН, 513.
2. За животно – който с голямо настървение, ярост напада и наранява животни и хора; кръвожаден. От сенките на джанките и на гъстия непроходим бъз изскочиха шест кучета, рошави като дяволи, безродни и свирепи, и се спуснаха към него. Д. Фучеджиев, Р, 262-263. Като най-силна и най-свирепа се смята сивата мечка, или гризли. К. Тулешков, ХЖ, 35. Африканските савани са царство на едри тревопасни и хищни животни. Тук кръстосват свирепи лъвове, леопарди и хиени. Геогр. V кл, 68. По тези места често се срещали скитащи диви биволи отшелници, изгонени от стадото. Те били много свирепи и злонрави. Гр. Угаров, ПСЗ, 506. Свирепи хищници. Свиреп вълк.
3. Който е свойствен за човек, обзет от силен гняв, необуздана ярост и вършещ насилия, убийства с голяма жестокост. Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. – Ти още не познаваш какво цвете е Анастасия... Ако Иван Шишман има безчовечно сърце и свиреп характер, то и неговата дъщеря е надарена със същите способности – викала Анастасия и скърцала зъбите си. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1966, 108. Полуобразовани человеци са, които знаят много занаети, имат познания от науките, но между туй имат нрави жестоки, свирепи и варварски, йоще и повечто от хората са неучени и много груби и прости. Ив. Момчилов, МПЗ, 16-17.
4. За лице, поглед, глас и др. – който изразява силен гняв, ярост; яростен, гневен, лют. Турчинът не можеше да дойде на себе си от яд. Разхождаше се напред-назад като гладна, разсърдена мечка, въртеше бич и хвърляше на всички страни свирепи погледи. К. Петканов, Х, 147. – Напред на нож! – повтори той заповедта си, но тоя път с още по-див и по-свиреп глас. Ив. Мартинов, ДТ, 250. Видя непознато и свирепо лице, с чип нос и зли стоманени очи, устремени в него, усети студеното дуло на пистолета, опрян до челото му. Й. Йовков, Съч. I, 1989, 106. Друг ще облещи насреща му свирепи накървени очи. Ал. Константинов, БГ, 116. Свирепо изражение. // Който е изпълнен със силен гняв, ярост; яростен, гневен, лют. Като каза това, страшният редактор се повдигна малко на костеливите си ръце. Сякаш, че горните свирепи думи бяха галванически ток, който приведе в движение това обезжизнено тяло. Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
5. Прен. За битка, сражение и др. – който е ожесточен, жесток, безмилостен, съпроводен с много насилия и кръвопролития; яростен, лют. Навред около него, на две стъпки пред него се водеше свиреп ръкопашен бой. Д. Талев, И, 571. Схватката беше къса, но необикновено свирепа. Склоновете на възвишението се покриха със зеленикави и черни униформи, чуваха се стенанията на ранените. П. Вежинов, ВР, 279. Струпани около полковото си знаме, обкръжени от всички страни, сърбите се биеха с дива ярост. Четниците едва поеха дъх и се втурнаха натам, където бушуваше свирепата битка. Ц. Родев, И, 615. Те [двата жребеца] ту се изправят на задните си нозе един срещу други, ту коленичат, като всеки гледа да захапе другия за някое слабо и незащитено място. Борбата е мълчалива, но свирепа и трае дълго. Й. Йовков, АМГ, 141. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч... Ив. Вазов, Съч. I, 204. Свирепа схватка.
6. Прен. Който преминава границите на нормалното, на обикновеното; зверски. Дали съзнаваха, че той отдавна е бил такъв и че небитието му сега влиза в нова фаза, или подозираха свирепата ненавист, що мартиризираше тая бедна душа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 75. Разкъсващата драма на отстъпника превръщаше всичките му сили в неукротима, свирепа злоба към своите еднокръвни братя, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 443. Навсякъде се отнасяли с тях [робите] жестоко и с презрение. За най-малкото неподчинение, недоволство или опит за бягство те били подлагани на свирепи побои. Ист. V кл, 81. И захванаха са хиляди и милиони насилия, които бяха хилядо пъти по-свирепи и по-варварски нежели по-преди. С, 1872, бр. 31, 244. Свирепи мерки. // Прен. За противопоставяне, надпревара между противници, конкуренти и под. – който е крайно изострен и е съпроводен с безогледни, безскрупулни действия. Нито един от тях [тримата владетели] няма спокойствието да управлява стабилизирана държава. Напразно ще търсим общо 30 години при управлението и на тримата, когато в България да няма свирепо вътрешно противопоставяне. Й. Андреев и др., ИСБХ, 299. Чикагското световно изложение отваря врати на 1.05.1893 г., след четири години подготовка и свирепа конкуренция с Ню Йорк. Н. Богомилова и др., БКМ, 186.
7. Прен. За буря, вятър, ураган и под. – който се проявява с извънредно голяма сила, буйно; яростен. Раздрусва земята – бесният рев на ураган. Това е нова и непокорна стихия, свирепа, разюздана и хищна. Й. Йовков, Разк. I, 79. Там бушувала свирепа буря. Разпенените вълни подмятали кораба като орехова черупка, вихърът съборил мачтите, платната висели, раздрани на парчета. М. Абаджиев, ЛХ, 105. Зиме, когато около него [върха] се развихри свирепата виелица, той вижда ония, които го прославиха с героизма си. Тогава [връх] Баба ечи по-силно от бурята и небесните гърмове. Ст. Станчев, ПЯС, 26. Свиреп вятър. // Прен. За студ и др. – извънредно голям, силен. Бе снабдена [колата] с вътрешно осветление, а стените ѝ бяха пронизани с реотанова мрежа, което осигуряваше стайна температура и при най-свиреп мраз. Ст. Волев, МС, 65.
8. Прен. За зима – през който е извънредно студено. Той сам зари тялото на Велко в снега, а после не можаха да го намерят – зимата беше свирепа, вълча зима... Ем. Станев, ВГ, 13. Мелодията на латерната ликува с ненадминатия си виенски валс. Чудна нощ – изчезват свирепата зима, тревогите на семейството, проблемите на това общество. К. Странджев, ЖБ, 86.