протѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано протѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член протѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член протѝвна - единствено число, женски род, нечленувано протѝвната - единствено число, женски род, членувано протѝвно - единствено число, среден род, нечленувано протѝвното - единствено число, среден род, членувано протѝвни - множествено число, нечленувано протѝвните - множествено число, членувано
1 противен (разг.) - насрещен - отсрещен - противоположен - срещулежащ - срещуположен - друг 2 неприятен - противен - антипатичен 3 отвратителен - противен - гаден - гнусен - гнусав (разг.) - скверен (книж.)
ПРОТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се намира, е разположен на обратната, насрещната, срещуположната страна; насрещен, отсрещен, противоположен, срещуположен.
Пред масата има обикновен стол — на противната страна още един стол. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347. — Трябва да нападнем, докато не им е дошла помощ! И първо: някой да привлече стрелбата им в противна посока на оная, от която ще се хвърлим. Ст. Дичев, ЗС I, 174. Пушекът от срещния комин, .., летеше полегато на противната посока. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Откъм противната страна на шосето се задава колоездач. Й. Йовков, ПК, 67. Индуциран ток с противна посока на първия протича и когато прекъснем тока в първичната верига. Физ. VIII кл, 1965, 110. Тър’нал [тръгнал] да ходит къде що му била работата. Ама не потем много вървене повеял силен противен ветър. СбКШ, 25.Виж повече2. Който има различна, точно обратна характеристика в сравнение с друг; противоположен. Мненията на иностранните консули и посланици .. са съвсем противни на тези, които вий изказахте. С. Радев, ССБ II, 146. Като размишлявам, дохождам даже до противно на науката твърдение .., че колкото .. по-невежа се явява една личност, толкова по-здравословно се чувствува и здраво поколение ражда. Елин Пелин, Съч. IV, 254-255. Усещаше, че го мрази — че той иска да я повлече към нещо неизвестно и противно на нейните стремежи. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Противни понятия са например понятията бяло — черно, хубав — грозен, висок — нисък, добър — лош и т. н. Лог. XI кл, 23. Противен възглед. Противни съждения.
3. Който е в разрез, противоречие с нещо (разбирания, норма, правилник, закон и под.). В ранните години на своята дейност .. попадах на роли, лошо написани или които ми бяха чужди, противни. Ст. Грудев, АБ, 175. Един член от дисциплинарния устав им [на военните] даваше право да не изпълняват заповедите на началника, когато те са противни на клетвата им към княза. С. Радев, ССБ II, 72.
4. Който предизвиква неприятни чувства, усещания; неприятен, гаден, гнусен, отвратителен, отблъскващ. Тежък, противен мирис на пот и кир облъхна Белчев. Ст. Даскалов, ВМ, 9. Той [новият богаташ] .. има набраздено колибарско лице с едри, противни брадавици, с безформен, зачервен нос, с ниско чело и с коса остра и щръкнала като четината на нерез. Г. Караславов, Т, 5. Какво противно време! Хората с чадъри или вдигнати яки, със смръщени лица шляпаха в калта. Сп. Кралевски, ВО, 29. Кътен зъб ме боли, та чак портрета си смених. .. Всичко около мен — и радиото, и жената, и вестникът, ми са противни. Г. Краев, АЗ, 22. Тя не искаше никого да търси, никого да гледа. Всички ѝ бяха противни като мъжа ѝ, когото най-много от всички ненавиждаше. К. Калчев, СТ, 227. И пак настъпи мълчание. Глухо, мъртво и противно мълчание в студената като гроб пещера. Ив. Хаджимарчев, ОК, 302. Впрочем тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342-343. Противен смях. Противен човек. Противна гледка. Противна физиономия. Противни влечуги.
5. Остар. Който има враждебно отношение към някого или нещо и обикн. действа в негова вреда; противников, вражески, враждебен, неприятелски. За да посочи по-ясно предимствата на българите и на техните царе, Паисий ги съпоставя с други, противни, враждебни тям народи и царе. Б. Пенев, НБВ, 52. — Султанъм, късно е да мислим за това .. Щом си започнал друго не остава: свържи съюз със силите, противни на Баязид — има ги и ще ги има. В. Мутафчиева, СД, 64. „Ефендим“, — казва ниско съдника, — „в тоя вестник няма нищо противно, .., и това не е противна книга на държавата“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 57. Понякога даскал Стефан сам се сепваше от изблика на толкова много противни чувства към турците. Д. Немиров, Б, 122-123. В последните векове .. сръбското племе се намери между ударите на силни противни народи: на турските, .. и на маджарите и на австрийците. Пряп., 1903, бр. 11, 1.
6. Остар. Книж. Обикн. в съст. именно сказуемо с гл. с ъ м. Който поддържа обратно становище по някакъв въпрос, който е против, не е съгласен, не приема нещо; несъгласен, против. Селските първенци .. от по-напред биле противни за сяко въстание. З. Стоянов, ЗБВ III, 277. Аз и Никифоров сме противни на преврата, но желаем да се избегне кръвопролитието. С. Радев, ССБ II, 86. На второ място, българите са еднакво противни, както и македонците, на една завоевателна политика. Пряп., 1903, бр. 12, 2. Ако е писано на небето да станеме сватове, то наздраве; ние няма да бъдеме противни. Л. Каравелов, Съч. II, 88-89. — Ако има някой противен на моето предложение, или иска да направи друго, нека говори! Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Нашите тукашни българе са се решили да изпъдят из своя кръг секиго, който бил поискал да бъде противен на общественото мнение. С, 1872, бр. 32, 254.
7. Като същ. противното ср. Нещо съвсем друго, напълно различно; противоположното, обратното. Заровен между книги и ръкописи, той [Каравелов] отбягвал всякаква среща. Ботйов бил противното. В неговата квартира цяла нощ се играяло хоро и се пели песни. З. Стоянов, ХБ, 184. Нямам никакво намерение да се прикривам. Но хората мислят, че щом притежавам доблест, непременно трябва да разбирам и от химия. Не мога да ги убедя в противното. Ив. Остриков, СБ, 61. „Да, аз съм Ивайло, български цар!“ И няма да се отчаям, колкото и да ме мъчите и увещавате да кажа противното. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 499. Знаете ли сега, как ся нарича на злобата противното? .. То ся именува добродетел. С. Радулов, НД (превод), 31. Насмешка (ирония) ся дума, когато друго мислим, а противното на то говорим. С. Доброплодни, П, 33.
◊ В противен случай. Нареч.-съюз. Присъединява изречение, в което действието би се осъществило, ако изискването, посочено в предходното изречение, не бъде изпълнено; иначе. — Власева, предупреждавам ви да се държите разумно и възпитано. В противен случай ще бъда заставен да ви изпратя в карцера. Й. Демирев и др., ОС, 86. Подходящи за отглеждането на ориза са .. почви с непропусклив подпочвен слой, защото в противен случай отглеждането на ориза е свързано с голям разход на вода. М. Мичев и др., 3, 103. — Скоро старче, казвай где е синът ти, баш комитата в селото, или в противен случай, отива главата ти, казали солдатите. З. Стоянов, ЗБВ III, 304.