неизбродѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неизбродѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизбродѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизбродѝма - единствено число, женски род, нечленувано неизбродѝмата - единствено число, женски род, членувано неизбродѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неизбродѝмото - единствено число, среден род, членувано неизбродѝми - множествено число, нечленувано неизбродѝмите - множествено число, членувано
НЕИЗБРОДЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да му се стигне краят, тъй като е много голям, обширен; неизброден, безброден, безкраен. Гледката е величествена, необикновена. Неизбродимо море от пясъци. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. — Аз съм само Дубинин. Още не бях обичал земна жена. Трябваше ли да срещна тебе — през неизбродимо пространство и неизмерно време — и да те обикна. К, 1963, кн. 9, 8. Радостта го [Тонев] задави. За него на света вече не съществуваше нищо, нито неизбродимата джунгла, нито кръвожадните хищници, нито гладът. П. Бобев, К, 9. И при теб в уречен час,/ минал през моря неизбродими,/ пак ще се завърна аз! Д. Дебелянов, С 1936, 49.Виж повече