огро̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано огро̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член огро̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член огро̀мна - единствено число, женски род, нечленувано огро̀мната - единствено число, женски род, членувано огро̀мно - единствено число, среден род, нечленувано огро̀мното - единствено число, среден род, членувано огро̀мни - множествено число, нечленувано огро̀мните - множествено число, членувано
1 великански - гигантски - колосален (книж.) - огромен - грамаден 2 гигантски - исполински - колосален - огромен - извънмерен - грамаден - титаничен - чудовищен 3 огромен - обширен - неизбродим - неизброден (поет.)
ОГРО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е извънредно голям по размери, количество; грамаден1.
Огромно и могъщо, полето вълнуваше буйните си ниви. Й. Йовков, Ж 1920, 210. Огромният простор на небето, към който самолетът лети тъй уверено, потъмнява. Н. Фурнаджиев, МП, 8. Загубите и от двете страни бяха огромни. Ч, 1871, бр. 22, 690. Аз вървях и пред мене огромен / във реклами блестеше градът. В. Петров, ТЗ, 21. Огромно богатство. Огромни тълпи. // Разш. Който е с размери над средните, по-големи от обикновените, очакваните, нужните; грамаден1. Васил пристъпи към младежа. Черните огнени очи и това открито лице с огромно чело, да, позна ги въпреки годините — той е, чудният юноша, синът на даскал Ботя. Ст. Дичев, ЗС I, 544. Очите на огняря бяха изключително красиви — огромни, тъжни. В. Пламенов, ПА, 89. Той стои пред ротата с исполинския си ръст и огромни черни мустаци. Л. Стоянов, Х, 37. По Балканският полуостров растат миртови и дафинови дървета,.. и горделивият явор .., който достига до една огромна височина. С, 1872, бр. 39, 310. Огромна луна. Огромни обувки. Огромна пазарска чанта. Огромен калпак. ● Обр. На разноцветен дъжд валят цветята/ и махат ви момичета с ръце;/ и вие виждате, че малка е земята/ и че огромно е човешкото сърце. М. Петканова, Ст, 125.Виж повече2. Който е извънредно голям, продължителен по време; грамаден1. Събирателството и ловът са били единствените източници на препитание за човека през един огромен период от неговата история. ПЗ, 1981, кн. 10, 3. Огромен период от време.
3. Който е извънредно голям по степен или сила, възможности и под.; грамаден1. Врявата избухва огромна, неистова, всеобемаща. Н. Русев, П, 161. Нещо огромно напираше в гърдите ми — мъка и радост, неутолим копнеж. Д. Талев, СК, 77. Ефектът от публикуването на поемата [„Калиопа“ на Яворов] е огромен. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Предполагам.., че Ви е познато какви огромни душевни усилия .. се изискуват, за да може човек поне що годе да спечели това, което интелигентнийт свет нарича наука. АНГ I, 134. Огромно удоволствие. Огромна радост. Огромен конфликт.
4. Прен. Който има изключително значение, стойност, важност; неизмерим, грандиозен, гигантски, колосален. Римската култура оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на народите. Ист. V кл, 240. Ние лесно бихме могли да си съставим приблизителна представа за свойствата на всеки елемент стига да знаем мястото му в периодичната таблица.. Това блестящо постижение показа на всички огромната стойност на периодичната система. Хим. VII кл, 1950, 63. Тази рудница като ся открие и разработи, както трябва,.. тя ще докара огромни ползи. С. Попов и др., ТБП, 37. Защото там нейде, на върх планината,/ що небето синьо крепи с рамената,/ издига се някой див, чутовен връх,/ покрит с бели кости и със кървав мъх,/ на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
— От рус. огромный. — П. Р. Славейков, Смесна китка, 1852.
ОГРОМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Отчаян, поразен, съкрушен. Не отчаювай се, щерко. Тези мъже тука са мъжествени и добри. Ако те те съжалят, а то кръв ще тече негде. — Не стойте тъй огромени, мъже. Ч, 1875, бр. 15, 29-30.
— От рус. огромить 'поразя внезапно и силно'.