неизбро̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано неизбро̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизбро̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизбро̀дна - единствено число, женски род, нечленувано неизбро̀дната - единствено число, женски род, членувано неизбро̀дно - единствено число, среден род, нечленувано неизбро̀дното - единствено число, среден род, членувано неизбро̀дни - множествено число, нечленувано неизбро̀дните - множествено число, членувано
НЕИЗБРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни,
прил. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да му се стигне краят, тъй като е много голям, обширен; безброден, неизбродим, безкраен. Какво ще наследи от баща си, който сам навремето бе наследил и неизбродна земя, и цели стада добитък. Ст. Марков, ДБ, 464. В небето се виеха орли, рееха се над неизбродните гори. Д. Фучеджиев, Р, 101. Тук-там из усоите ще срещнеш явор или китка ели, инак цялата тая неизбродна мера е бук, само бук. Н. Тихолов, ДКД, 64.Виж повече