неотменѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неотменѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неотменѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неотменѝма - единствено число, женски род, нечленувано неотменѝмата - единствено число, женски род, членувано неотменѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неотменѝмото - единствено число, среден род, членувано неотменѝми - множествено число, нечленувано неотменѝмите - множествено число, членувано
НЕОТМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не може да се отмени, промени, който съществува или предстои независимо от обстоятелствата; неотменен. Като по някакво старо, безсмислено и неотменимо задължение, отвреме-навреме кукуригаха петли. Г. Караславов, Т, 42. В неговия порядъчен живот нямаше никакви изненади, всички неизвестни в крайна сметка получаваха своя неотменим верен отговор. Това го правеше дълбоко сигурен и уверен в себе си. П. Вежинов, БГ, 127-128. Паметта на съвременниците избледнява по неотменимите закони на остаряването, а и човешкият живот се мери с няколко само десетилетия. В. Йосифов, Избр. тв I, 109. Отношенията между двете съседни села са повече от коректни; те се назовават кумци. Но женитбите са изключени,.. Народната санкция е неотменима. П. Делирадев, В, 301. Това е есента. / .. / Иде тя, / тъй както винаги — неотменима — / последния живот да прибере. Хр. Радевски, ВН, 73. Неотменима заповед. Неотменима повеля. Неотменимо право. Неотменим дълг. Неотменими разпореждания. Неотменима цел. Неотменима присъда.Виж повече