неспоко̀йно -
1 бурно - напрегнато - метежно (поет.) - неспокойно 2 неспокойно - разтревожено - тревожно - притеснено - безпокойно - обезпокоено - загрижено - угрижено - замислено - умислено 3 неспокойно - възбудено - развълнувано - оживено - трескаво - приповдигнатоВиж повече
НЕСПОКО̀ЙНО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; безпокойно, тревожно, развълнувано. Тя [Димка]
влезе бърже, огледа стаята неспокойно и когато слагаше класната книга, с показалеца на другата си ръка се закани на Балашева уж дяволито, а и сама беше бледа и се задъхваше. А. Страшимиров, К, 30. Емин прокарва ръка по острата си коса и неспокойно се раздвижва на стола. Л. Александрова, ИЕЩ, 198-199. Очите му светеха живо и неспокойно на правилното му мургаво и скулесто лице. П. Здравков, НД, 20.Виж повече2. Без покой, спокойствие; безпокойно. Цяла нощ тя [Лина] спа неспокойно. М. Грубешлиева, ПП, 302.
3. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е, с т а в а и под. Означава че някъде няма покой, спокойствие. Винаги е тъжно, когато нещо свършва. И неспокойно, когато нещо започва. Е. Каранфилов, Б III, 46. В града е неспокойно.