мра̀чно -
1 неприветливо - мрачно - зловещо - потискащо 2 тъжно - мрачно - меланхолично 3 навъсено - намръщено - мрачноВиж повече4 неспокойно - тревожно - мрачно 5 мрачно - тъмно - сумрачно 6 песимистично - мрачно - отчаяно - черногледо (книж.)7 навъсено - намръщено - намусено - нацупено - начумерено - кисело (прен.; разг.) - мрачно - сърдито - напушено (разг.) - вкиснато (прен.; разг.)
МРА̀ЧНО нареч. 1. С гл. съм, ставам в З
л. ед. Без достатъчно светлина, тъмно, сумрачно. В стаята бе мрачно, неприветливо и душно. М. Петканова, Ст, 36. Наоколо става по-мрачно .. Много по-мрачно, отколкото през дъждовния облак. Л. Александрова, ИЕЩ, 329. Духаше пронизващ есенен вятър .. Бе студено и мрачно. Д. Димов, Т, 658. Петрински натисна бутона на лампата и зеленият абажур потъмня. Угаснаха цветовете на килима и в стаята стана мрачно. А. Гуляшки, МТС, 10.Виж повече2. Прен. Книж. Застояло, пусто. Той [Ленко] тръпнеше от страх само като си помислеше, че братушките няма да дойдат у нас и че в селото ще е все така мрачно и глухо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 278. Бе светло и гордо в душите ни, / а мрачно и сиво край нас. Хр. Смирненски, Съч. II, 213.
3. Прен. Обикн. в съчет. с глаголи за зрителна дейност — с мрачен израз, намръщено, навъсено. Той изгледа мрачно пазача, после се извърна и, без да продума, пое по пътеката. А. Гуляшки, ДМС, 85. Той гледаше мрачно, почти гневно, спокойната си жена. Ив. Вазов, Съч. ХII, 16. Изведнъж той съзря двамата си сина, .., които бяха се спрели при вратата и начумерено и мрачно следяха препирнята. Й. Йовков, Ж 1945, 27. Тя изпусна дима от цигарата си с презрително свити устни, след това го погледна мрачно. Д. Димов, ОД, 161. // В лошо настроение. Началникът на лабораторията само му [на Сашо] кимна и тръгна мрачно надолу по стълбите. П. Вежинов, НБК, 207. — Хайде, измитайте се! .. — грубо напомни Баташки. / .. / Младият работник тръгна мрачно към вратата. Д. Димов, Т, 219. Той мрачно махна с ръка и като изтърси пепелта от цигарата си в стъклената пепелница, каза. М. Марчевски, П, 156. — Какъв шанс — отпуска мрачно телефонната слушалка Аврамов. — Две торби цимент не мога да намеря. Й. Попов, ПЧ, 21-22. Двамата приятели повървяха мрачно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124. // С отпаднал дух; унило, посърнало. Гроздан слушаше мрачно. Той се изми и прясната вода като че ли го разведри. Г. Караславов, ОХ I, 441. Ненко фърли шапката си, седна тежко на ковчега и подпря мрачно глава с ръцете, без да отговори. Ив.
Вазов, Съч. ХI, 91. Мрачно настроен и обзет от някакво отчаяние поради това, .., Трайко сега, .., изливаше огорчението на своята наболяла душа. Т. Влайков, Съч. III, 232. На сутрешния ден пътуването следваше мълчаливо и мрачно из самотиите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. // С недоверие, с тревога; неспокойно, тревожно. Хората захванаха да изгубват сладкото и обаятелното доверие, което имаха към Русия и да гледат някак си мрачно към своето неизвестно бъдеще. НБ, 1877, бр. 62, 241. Приятелите на Климент Дачев, се бяха струпали около входа и като стискаха дървените палки под мишниците си, мрачно очакваха появата на Евлоги. А. Гуляшки, Л, 101. Те мълчаха и мрачно се вслушваха в речта на Славейков и особено в отзвука, който намираше в множеството. В. Геновска, СГ, 35.
4. Прен. В съчет. с глаголи за речева дейност — с болка, с отчаяние; болезнено, песимистично, меланхолично, отчаяно. Гроздан помълча и след това сухо и мрачно отговори: — Свърши се. Аз нямам ниви вече. Нивите са на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 154. — За байрактар е думата, не е шега! .. — Не чуваш ли? — Раковски повиши глас. — Аз отговарям за него! .. — Е, щом върховното началство решава .. — рече мрачно Панайот. Ст. Дичев, ЗС I, 436. — Найдене, искам да ти кажа нещо — рече тя развълнувана .. — Щом си дошла, кажи да чуем каква ти е болката — издума той мрачно. Г. Райчев, ЗК, 119. Султана мълчеше мрачно, сетне продума сухо, отсечено: Сбогом. Д. Талев, ПК, 259. — Какво мога да направя аз, Радке? Само едно — да умра! .. — отговори Кандов мрачно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 115.
5. Прен. Неприветливо, потискащо, зловещо. Сега колата, .. трополеше също така самотна по бялото пусто шосе, което се провираше през мрачно чернеещи се гори и шумаци. П. Здравков, НД, 246. Към обед тъкмо бяхме се отчаяли и изморили, ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76. В дъното на яза, над лъскавото огледало на водата, мрачно се мержелееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, ЯГ, 17.
6. Прен. Безрадостно, неприятно. Как мрачно се очертаваше сега пред мене това бъдаще. К. Величков, ПССъч. I, 14.