свѐтло -
1 светло - ясно - ведро 2 светло - сияйно - слънчево (прен.) - лъчисто - лъчезарно (поет.) - светлозарно (поет.) - светозарно (поет.)
СВЀТЛО нареч. 1. С гл. съм, ставам и под. в 3
л. ед. а) Означава, че някъде има светлина (във 2 знач.). Противоп. тъмно. Като се прибра тя [Ния] вкъщи, беше още светло. – Запали, Рацо, ламбата. – Рано е още, майко – отвърна Ния. Д. Талев, ПК, 262. Не забелязваха как наоколо се заснежава, става по-светло. М. Яворски, ПОББ, 13. От запалените два големи огъня бе светло като ден и доста горещо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 335. Към три часа излезе и тръгна бавно из заглъхналото градче. Беше ослепително светло и горещо. Ем. Манов, БГ, 88. Ако е светло, ние се крием вътре. Но ако е тъмно, не смеем да се пъхаме. Н. Каралиева, ЯЧ, 54. ● Самост. Младата жена се придръпна и се огледа. Заозъртаха се и другите наоколо. Светло! Хубаво! Ето, всичко се вижда в стаята. Д. Талев, ПК, 22. Вътре беше толкоз хубаво и чисто. Широки стаи и светло, светло, сякаш тука се е родило слънцето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. б) Прен. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на спокойствие, радост, лекота. Щом тъпичките измръзнали пръсти се намериха в грубата шепа на Делфина, тиха нега се разля по цялото му тяло, стана му светло и хубаво. Ат. Мандаджиев, ОШ, 41. Седяха и мълчаха и на Василев му беше уютно и светло, отърсваше се от невротичния копнеж да разказва за болките си. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 42. – Ивайло не довърши мислите си, не изясни желанието, което покълна в душата му, но тежестта в сърцето намаля, стана му по-леко, по-светло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 391. ● В съчет. с предл. в, на, същ. душа, сърце и крат. лич. местоим. в дат. Когато си пожелаха лека нощ, Бенко се чувствуваше по-добре, на душата му беше по-светло, по-радостно. Ал. Бабек, МЕ, 234. Харитина чува ластовича песен и в душата ѝ е светло и радостно. А. Каменова, ХГ, 157. Бе светло и гордо в душите ни, / а мрачно и сиво край нас. Xр. Смирненски, Съч. II, 213.Виж повече2. Поет. С искрено, чисто чувство. – Я ми се засмей! – дръпна я Джонко. – Ох, какъв си! Мъчеше се да се усмихне Ангелинка. И го загледа тя мило, светло. А. Страшимиров, ЕД, 187. Дай ми твойте прости, мъдри хора, / дето гледат светло и открито, / научи ме като тях да сторя / и от мъничко да съм честита. Д. Габе, ЗП, 42. Усмихнал се топло, широко и / светло, / после запял. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Никога жената не забравя / първата целувка на мъжа – / който безпределно я обича, / за която светло е мечтал. Кр. Белев, ПЗБ, 57. ● Обр. Аз умирам и светло се раждам, / разнолика, нестройна душа, / през деня неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, С 1936, 17. Тук волно дишам ази, / по-светло чувствувам .. / Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Ив. Вазов, Съч. II, 179.
свѐтло ◊ Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) на светло. Вж. изваждам. Изкарвам / изкарам на светло. Вж. изкарвам. Излизам / изляза на светло. Вж. излизам.