отпрѝщвам - първо лице, единствено число, сегашно време отпрѝщваш - второ лице, единствено число, сегашно време отпрѝщва - трето лице, единствено число, минало свършено време отпрѝщваме - първо лице, множествено число, сегашно време отпрѝщвате - второ лице, множествено число, сегашно време отпрѝщват - трето лице, множествено число, сегашно време отпрѝщвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпрѝщвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпрѝщвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпрѝщваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпрѝщваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпрѝщвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпрѝщвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпрѝщващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпрѝщващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпрѝщваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпрѝщвайки - деепричастие отпрѝщвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпрѝщвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпрѝщвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпрѝщвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпрѝщвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпрѝщвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпрѝщвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпрѝщвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпрѝщвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпрѝщван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпрѝщвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпрѝщваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпрѝщвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпрѝщваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпрѝщвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпрѝщваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпрѝщвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпрѝщваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТПРЍЩВАМ, -аш, несв.; отпрѝщя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо (вода, река, канал и под.) свободно да тече като премахвам преградата, пречката по пътя му; отпушвам. Селяни, наметнати с ямурлуци или закачулени с някой чувал, боси, тичаха да прибират добитъка, отприщваха насъбраната вода. Й. Йовков, ЖС, 66. Боси и със запретнати крачоли, няколко кооператори поливат, като отприщват течащата по вадата вода ту към една, ту към друга леха. Ст. Марков, ДБ, 108-109.Виж повече2. Правя свободно движението по нещо като премахвам преградата; откривам, отварям. Още по-отдире вървяха конните сеймени.. — конете само пречеха в тази гъста блъсканица.. Стигаше един от тях да счупи крак (..) и целият поход застиваше, докато войниците избутат из улея подивялото от страх и болка животно, за да отприщят пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 466-467.
3. Прен. Давам свобода на проявата, развитието на нещо (обикн. дълго потискано чувство, мисъл и под.). Възторг, възторг и радост! Като че ли цял живот тези хора са чакали този миг, за да отприщят скритата, мачканата от живота радост! Д. Добревски, БКН, 173-174. — Какво, какво сте се умислили?.. Мекият и съчувствен глас като че отприщи мъката му и той [старецът] започна да разказва. Д. Ангелов, ЖС, 56. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше една вулканична жизненост. А. Гуляшки, ЗР, 34. — Олеле-мале! Удариха ме! — изкрещя някой и тоя вик отприщи потиснатия в сърцата страх. Ем. Станев, ИК I и II, 507. отприщвам се, отприщя се страд.