запрѝщвам - първо лице, единствено число, сегашно време запрѝщваш - второ лице, единствено число, сегашно време запрѝщва - трето лице, единствено число, минало свършено време запрѝщваме - първо лице, множествено число, сегашно време запрѝщвате - второ лице, множествено число, сегашно време запрѝщват - трето лице, множествено число, сегашно време запрѝщвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запрѝщвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запрѝщвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запрѝщваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запрѝщваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запрѝщвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запрѝщвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запрѝщващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запрѝщващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запрѝщваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запрѝщващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запрѝщвайки - деепричастие запрѝщвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запрѝщвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запрѝщвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запрѝщвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запрѝщвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запрѝщвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запрѝщвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запрѝщвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запрѝщвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запрѝщван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запрѝщвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запрѝщваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запрѝщвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запрѝщваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запрѝщвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запрѝщваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запрѝщвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запрѝщваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАПРЍЩВАМ, -аш, несв.; запрѝщя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям преграда някъде, преграждам нещо (обикн. река, вада и под.), за да спра преминаването на водата; запречвам1. Противоп. отприщвам. Тази младеж ще пререже нашата млада република с шосета и железопътни линии, ще заприщи реките. Г. Караславов, ПМ, 106. – Чичо Алекси, де го твой Лальо? – Дупка се отворила на яза, та отиде да я заприщи с камъни. Д. Марчевски, ДВ, 164. Който е честит, напред да излезе, / ой булче младо, извади пръстен. / .. / Повлече навой, заприщи бара. Нар. пес., СбВСт, 172.Виж повече2. Заставам като преграда пред нещо; запречвам1, препречвам, преграждам. Новак Дебели с цялото си едро и плътно тяло заприщи изхода на Райка. Ст. Загорчинов, ДП, 479. „Дружина вярна сгойорна, / я ити, та заприщети / пътища, йоще дромища, / да юловте таа гидия.“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 33.
3. Обикн. за много хора, предмети – изпълвам някакво пространство и преча на достъпа до него; задръствам. – Хей, Григоре, Никола! – завика после той, като гледаше към хората, които заприщваха входа. Ст. Загорчинов, ДП, 343. Дигна се врява. В това време овцете се струпаха, заприщиха моста от единия край до другия и двете коли останаха заковани на местата си. К. Петканов, ЗлЗ, 221. – Младите разгорещени от виното и разгърдени летци изведнъж с паническа бързина се спуснаха към изхода, като за миг дори заприщиха тясната врата. П. Вежинов, ВР, 97.
4. Диал. Обграждам или затварям някого някъде. – Тука ли е Димето? – Дошли са стражари и други там... търсят го. Канят се довечера да го заприщят в лозето. Г. Караславов, Избр. съч. I, 122. Заприщиха прасето зад дръвника. Н. Каралиева, Н, 100. заприщвам се, заприщя се страд. Зад крепостната порта се издигаха два високи купа камъни и дървета, приготвени да се заприщи отворът, ако неприятелят успее да пробие. А. Дончев, СВС, 639. Преградните стени, които се издигат на някои места с цел да се заприщи водата за воденици, тепавици и др., пречат на рибите да се движат по цялото течение. Зоол. VII кл, 78.
ЗАПРЍЩВАМ СЕ несв.; запрѝщя се св., непрех. 1. За река, вада, канал и под. – преставам да тека свободно, нещо затруднява или спира течението на водата. Противоп. отприщвам се. Реката се е заприщила и в долната си част е почти пресъхнала.
2. Плътно запълвам някаква теснина, проход, отвърстие така, че го задръствам и не мога да се придвижа нито напред, нито назад. По едно време навалицата се заприщи в една теснина: ни напред, ни назад. А. Страшимиров, А, 329.
◊ Заприщвам / заприщя пътя на някого или нещо. Разг. Попречвам на някого да направи нещо или не давам възможност нещо да се осъществи. Ако я [жената] блазни да бъде „украса на нашия труженически живот“ без помисъл за семейство, тогава с какво право ще ѝ заприщваме пътя до свободните професии и обществени служби? ЖГ, 1924, бр. 14-15 [еа].