пла̀менно -
ПЛА̀МЕННО нареч. С плам; буйно, въодушевено.
Това бедно сърце, изжъдняло за нежна милувка и за съчувствие, залюби Огнянова пламенно, чисто и безгранично. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 75. Един младеж .. говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваш: „Долу тиранския режим!“ Т. Влайков, Съч. III, 58. И за да не се издаде, да не пречупи вярата, която бе дошъл да окрилява, той надделя себе си, дигна както някога бамбуковия бастун и извика високо, пламенно: — Да живее България, юнаци! Ст. Дичев, ЗС I, 448.Виж повече