прекратя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време прекратя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време прекратя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време прекратя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време прекратя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време прекратя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време прекратя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прекратя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прекратя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прекратя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прекратя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прекратя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прекратя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прекратя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прекратя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прекратя̀вайки - деепричастие прекратя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прекратя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прекратя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прекратя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прекратя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прекратя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прекратя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прекратя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прекратя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прекратя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прекратя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прекратя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прекратя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прекратя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прекратя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прекратя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прекратя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прекратя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕКРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прекратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Спирам да върша нещо, обикн. преди да съм го довършил; преставам, преустановявам, прекъсвам. Сали Яшар прекратяваше отведнъж всяка работа и затваряше работилницата си. Й. Йовков, ПК, 6. По едно време Галчев прекратява огъня, спират да стрелят и сеновчани. Й. Йовков, ЧКГ, 302. Фитилчето и двамата непознати прекратиха веднага тихия си разговор. Д. Димов, Т, 161. Ценов .. е поискал дружеството да прекрати работата си, за да не плаща нищо от капитала и лихвите му. М. Арнаудов, БКД, 271.
2. Слагам край на нещо (напр. състояние, процес, дело), правя да спре продължаването, ходът, проявата или появата му; преустановявам, спирам. — Искате току-така да разрушите семейството си. — Още веднъж ви моля да изкажете съображенията си, иначе ще прекратя делото. Мъжът мълчеше. — Прекратявам делото — въздъхна съдията. Г. Крумов, Т, 16-17. — Представлението свърши! — Искаме още! — ревна публиката. — Искате, но сцената е напълно разрушена и ние прекратяваме пиеската. А. Каралийчев, С, 174. Сега цялото му [на Чакъра] същество беше погълнато от дивото и мрачно решение, което беше взел ..: да прекрати следването на дъщеря си. Д. Димов, Т, 275. Дружен смях от лявата страна прекрати недоумението на келнера. А. Константинов, БГ, 48. Де си тръгнал човече? Отивам да прекратя сълзите на роба. НБ, 1876, бр. 37, 150. Прекратявам занимания. Δ Прекратявам разговорите. Δ Прекратявам дебатите. прекратявам се, прекратя се страд. На поземлени участъци, където има ерозивни процеси, трябва .. да се прекрати ерозията на почвата. М. Мичев и др., З, 95.
ПРЕКРАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; прекратя̀ се св., непрех. Спирам своето развитие или съществуване, обикн. преждевременно, предварително, преди да съм достигнал естествения си край; спирам, преустановявам се. Ако отрежем .. връхчето на стъблото, растежът му на височина се прекратява. Това показва, че стъблото .. нараства на върха. Бтн. V и VI кл, 1951, 52. Това движение [брауновото движение] никога не се прекратява; повишаването на температурата увеличава скоростта на частиците. Физ. X кл, 1951, 64. Ледоходът се явява между 20 ноемврий и 10 декемврий и се прекратява към края на февруарий или най-късно до половината на март. А „България“, 23.
— Друга (остар. и диал.) форма: п р е к р а щ а̀ в а м.
прекратявам (комп.) - abort
прекратявам (икон.) - cease
прекратявам (юрид.) - suspend