подѐмам - първо лице, единствено число, сегашно време подѐмаш - второ лице, единствено число, сегашно време подѐма - трето лице, единствено число, минало свършено време подѐмаме - първо лице, множествено число, сегашно време подѐмате - второ лице, множествено число, сегашно време подѐмат - трето лице, множествено число, сегашно време подѐмах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подѐмахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подѐмахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подѐмаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подѐмаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подѐмай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подѐмайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подѐмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подѐмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подѐмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подѐмаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подѐмащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подѐмащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подѐмащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подѐмащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подѐмащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подѐмайки - деепричастие подѐмал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подѐмалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подѐмалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подѐмала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подѐмалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подѐмало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подѐмалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подѐмали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подѐмалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подѐман - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подѐмания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подѐманият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подѐмана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подѐманата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подѐмано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подѐманото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подѐмани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подѐманите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДЀМАМ, -аш, несв.; подèма, -еш,
мин. св. подèх, прич. мин. страд. подèт, св., прех. 1. Хващам нещо, някого отдолу или откъм долна страна, част и го насочвам нагоре, за да го издигна или подкрепя; подземам1, подхващам, поемам. — Мечката подела тялото, турила го на гърба си и го занесла горе в пещерата си. Й. Попов, БНО, 72. Докато се качваха по дървените стълби на третия етаж, той не оставяше доктора да си отдъхне на площадките. Подемаше го под ръка, крепеше го, само и само по-скоро да стигнат. М. Грубешлиева, ПП, 88. Из него [служебника] изпадва някакво листце. Жан ся навожда да го подеме. С. Радулов, ГМП (превод), 32. Реката .. боботела отдолу, сякаш се напъвала да подеме ледената си броня и да я разкъса. П. Славински, ПЩ, 414.Виж повече2. За водна маса, стихия, вятър и под. — захващам нещо или някого при движението си и го понасям, повличам. Никога не разбра дали Иванка му благодари за салама, защото точно след тия думи го поде тайфунът. В. Пламенов, ПА, 62. // Разнасям, разпространявам нещо при движението си. Зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч I, 59.
3. Започвам1, пристъпвам към нещо, към извършване на нещо; захващам1, подхващам, почвам, подземам1, подвземам. — Хайде, хайде — старите вече са за боклука, ами свъртете се вие, че да подемем работата. А. Страшимиров, Съч. I, 192. Изведнъж около нас се появиха няколко деца пастирчета. Отначало те подеха някаква игра. Ж. Колев и др., ЧБП, 81. Искаше му се да подеме топъл и сърдечен разговор с нея. П. Славински, ПЗ, 232. Подемаме борба за внедряване в производството на всички практически резултати, които сме добили. ВН, 1958, бр. 2186, 2. ● Обр. Със същ. д ум и, п е с е н и под. Кос смирено се поклони, / поде песни чудни, чисти, / та гората се разлисти. Елин Пелин, ПБ, 21. Груев сега пак поде своите обяснения. Той прочете някои конфиденциални донесения върху приготовленията на Сърбия. С. Радев, ССБ II, 16. // Стесн. Самост. или пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи г о в о р я, п е я и под. Започвам1 да говоря, пея; подхващам. — Колко си лош и потаен. Преславските девойки линеят по тебе, .., а ти се таиш, нищо не им казваш — поде тя изпитателно. М. Смилова, ДСВ, 228. — Знаеш ли що — поде пак Станчо, — да те поискам, взела ли би ме? Елин Пелин, Съч. II, 24.
4. Подхващам нещо, започнато от другиго, и продължавам да го върша; поемам, подвземам1. Да бяха по-големи децата, да подемат те работата, ще седна в грънчарницата и няма да мърдам никъде. Й. Радичков, ББ, 26. На следващата година Б. Нейков успял да предизвика интерес сред обществеността в гр. Севлиево и опълченското дружество подело инициативата за провеждане в Канлъдере на ежегодни тържества. Н. Ферманджиев, РХ, 141. В развитието на българската литература Каравелов и Ботев създадоха цяла епоха. Те подеха онова, което бяха създали П. Р. Славейков и Раковски. Г. Константинов, ПР, 92. „Пожар! Хей, огън!“ — викна някой там / .. / „Пожар!“ — подемат гласове в тъмата. К. Христов, Кр, 11.
5. Отправям внезапно към някого думи, закачки и под.; подхващам, захващам1, започвам1, подземам1, поемам. — Не си ли чул нещо за оная катастрофа .., защото аз подочух, ама така и не разбрах мъж ли е катастрофирал, жена ли, .. Ей тъй ме поде тогава тоя същият Колев. Ал. Томов, П, 79.
6. Нахвърлям се върху някого с укори, нападки, ругатни и под.; подхващам, емвам, подбирам. Моите връстници .. чакаха с настървени очи удобен момент да се спуснат отново пак върху Валя и да го подемат. Ст. Чилингиров, ХНН, 22.
7. Непрех. Рядко. Тръгвам (в 1 знач.); упътвам се, поемам. Той се промъкна край върбите, тръгна край реката, .. и поде нагоре по уличката. П. Стъпов, ЖСН, 78. // В съчет. със същ. п ъ т, членувано или с опреде- ление. Тръгвам, поемам по определен път. Учители и ученици подемаха заедно пътя на борбата, както заедно са учили живото българско слово. Е. Каранфилов, Б III, 323. ● Обр. Той има да се радва, че чрез труд и работа над себе си е подел пътя си нагоре. К. Величков, ПССъч. VIII, 182.
8. Остар. Повдигам (в 9 знач.), повишавам (настроение, чувство). Едно насърчаване за него ще бъде може би лоста, който ще му подеме духа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 68. — Е, как ви се вижда книгата? .. — Когато я чета, просто чувствувам как ме подема вътрешно и ми разкрива света съвсем по новому. П. Славински, ПЩ, 49. Има ли нещо, което да може да внесе лъч в тъгата .., което да подеме духът и да те не остави да загубиш и последня вяра? К. Величков, ПССъч. VIII, 141.
9. Остар. Събирам, концентрирам нещо, за да стане повече. Поп Ангел помълча няколко време .. и като се спираше често, за да си подеме силите и да си припомни, разправи всичко. К. Величков, ПССъч. I, 118. подемам се, подема се страд. Дълбоката оран, извършвана с плуг, снабден с предплужник, допринася за запазване и подобряване на почвената структура: горният пласт .. се подема от предплужника и се заравя в дъното на дълбоката бразда. Осн. сел. стоп. VIII кл, 31. На улицата пред пътната врата се поде глъчка. П. Стъпов, ГОВ, 28.
ПОДЀМАМ СЕ несв.; подèма се св., непрех. 1. За птица или летящо тяло — издигам се нагоре; излитам, вдигам се. Както е приседнал под някоя сянка или пред някоя одая, извърне се, погледне сокола — той свие рунтави вежди, подеме се от коляното му, плюшне криле и вече сам си знае. П. Тодоров, И II, 42. Кога да хвръкнат, прибягваха с широки крачки, прегърбени, с разперени грамадни крила и тежко се подемаха. Й. Йовков, АМГ, 196. Из черковната стряха изхвръкна малко черно птиче и като се подемаше лъкатушно, изгуби се нагоре към небето. Й. Йовков, Разк. II, 64. Хвърчилото постепенно се подема нагоре.
2. За пушек, мъгла, звук, глас и под. — разнасям се, разпространявам се в посока отдолу нагоре; издигам се, вдигам се. И тя не посмеи с дума да пресече песента на певеца, която се подемаше горе от тепето и сякаш с мекия вечерен сумрак се разстилаше над градините и дворищата надолу. П. Тодоров, И II, 22. Тук-там откъслеци мъгла се подемаха и се издигаха, като че се надпреварваха кой по-напред да възлезе горе. Ив. Докторов, ЗД, 49. ● Обр. Комините все повече задимяваха със своя черен блажен дим и сякаш радостта на бъдния празник, що трептеше във всеки прозорец, дружно се подемаше с димът от кумини към потъмнялото небе. П. Тодоров, И I, 135.
3. Премествам се, придвижвам се на известна височина, по-нагоре от положението, в което съм бил; повдигам се. Дядо Матея се подема по широката белокаменна стълба. П. Тодоров, И II, 35. Горана .. стъпяше с единия крак на поилката, колкото да се подеме, и пъргав като котка, се мяташе на гърба ѝ [на кобилата]. В. Ченков, ПС, 42. След сетната среща / да срещна забрава / подемах се, падах / и страдах навред. Д. Дебелянов, С 1936, 65. // Надигам се. Млади зелени жита се подемат / волно в общия блок — / техният устрем не спира без време, / няма ни тръне, ни слог! Ив. Бурин, ПТ, 19.
◊ Подемам / подема глава срещу <над> някого. Остар. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен. — Като че до вчера не ги водеше той, сега подели глава и над него. П. Тодоров, И I, 116. Подемам / подема <си> дъх (дъха си); подемам си / подема си душата. Остар. 1. Вдишвам, обикн. дълбоко. Малките момчета си подемаха дъх и фиткаха от лютина. — Изгори ми язика чак до мъжеца, рече едно. Ц. Гинчев, ГК, 76. 2. Почивам си, отпочивам си, отдъхвам си, обикн. за кратко време след тежък труд, умора, напрежение или вълнение. Где българин да се появи? Ако някой клетник надникнеше из вратата крадешком, хващаха го за ръце и крака и с дрехите с главата надолу го бухваха. Когато той си подема душата и реве, те [турците] си пляскат ръцете и пресиняват от смях. З. Стоянов, ХБ, 9.