по̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време по̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време по̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време по̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време по̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време по̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време по̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време по̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време по̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време по̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време по̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време по̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение по̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение по̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие по̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие по̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие по̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие по̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие по̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие по̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие по̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие по̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие по̀чвайки - деепричастие по̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие по̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие по̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие по̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие по̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие по̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие по̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие по̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие по̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие по̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие по̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие по̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие по̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие по̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие по̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие по̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие по̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие по̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 почвам - довършвамВиж повече
2 почвам - завършвам
3 почвам - привършвам4 почвам - приключвам
5 почвам - свършвам
6 почвам - завършвам
7 почвам - привършвам
8 почвам - приключвам
9 почвам - свършвам
ПО̀ЧВАМ, -аш, несв.; по̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. по̀чнат, св. 1. Непрех. Със съюз д а и следв. гл. Пристъпвам към извършването, началото на действието, означено със следващия глагол; започвам1, захващам1. Войниците прекараха една нощ по-студена и по-мъчителна, отколкото в окопите, и на другия ден още почнаха да си строят землянки. Й. Йовков, Разк. I, 6. Тук пътниците почиват, похапват, посгряват се и тогава с нов запас от сили почват да възлизат по ребрата на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 171. Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше .., то Божан подозре, че той там крие парите си и почна да го следи. Елин Пелин, Съч. III, 28. Время е, българе, крайно время е да почнем вече да освобождаваме с мъдрост българския дух от каквито и да са предрасудки и раболепства. В. Пундев, Ч, СбПер. п I, 93. // Самост. обикн. пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи като: к а з в а м, г ов о р я, с ъ о б щ а в а м, о б я с н я в а м и под. Започвам1 да говоря. Благолажът поглади бялото мъниче .., шавна още веднъж и почна: — Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря. Елин Пелин, Съч. I, 8. На обед даскалът пак минава край бакалницата на бай Коста и пак почва за проклетата панерка със сухи дренки. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. — Слушай, синко! — почнал тихо / аз поемам тежък път, / който води надалече / от добрия роден кът! Ив. Радоев, КХЛ, 4.
2. Прех. Поставям началото на някаква дейност, действие; започвам1. Великин се усмихна. — Аз почвам нов живот. Господин докторе, ти си мой спасител. Й. Йовков, ЖС, 212. — Ти, господин Найдене, все казваш: в случай, че императорът реши, в случай, че императорът почне войната... — рече Рашко колебливо. — А кога ще реши? Ст. Дичев, ЗС I, 327. Аз ще остана тук по всяка вероятност още около 5-6 дена. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера, за да почна баните — ишиасът ме доста мъчи. Ив. Вазов, ПЕМ, 137-138. Болярката и Милош почнали разговор за известията из молдавската земя. Ст. Ботьов, К (превод), 156. Почвам строеж. Δ Почвам упражнения. Δ Почвам песен. ● Непрех. Почвам отнякъде. Δ Почвам от нищо. // Прех. Разг. Пристъпвам към употреба, ядене и др. на нещо, посочено от допълнението; започвам1. — Като я почнем [къщичката] рекъл Хензел, — ще си направим богата гощавка. Аз ще изям едно парче от покрива, а ти, Гретел, можеш да си хапнеш от прозореца, той е сладък. А. Разцветников, С (превод), 28-29. Почвам десерта. Δ Почвам втора кутия цигари.
3. Непрех. Със съюз д а и следв. гл. Поставям, поставя се начало на действието, изразявано от втория глагол; започвам1. Козината на Балан се запаля и почва да гори, но той не усеща, а все върви наред с мама. Д. Габе, Н, 15-16. Като че някоя триглава хала смучеше хладните и бистрите ѝ струи, които почнаха немощно да се цедят от извора и жадно да се поглъщат от запалената земя. Елин Пелин, Съч. I, 166. — Англичанинът не само че ни даде пари, но обеща да ни достави и динамит, който скоро ще почне да пристига в София. Д. Спространов, С, 146. Откакто почнаха да са издават разни книги по родствения наш език, и българската книжевност зе да забогатева. У, 1870, бр. 1, 1.
4. Непрех. Със съюз да и следв. гл. Проявявам първите признаци на някакво състояние, качество; започвам1. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болест. Елин Пелин, Съч. I, 206. Неприятелят беше отблъснат .. От тая минута боят явно почна да отслабва. Й. Йовков, Разк. II, 161. Оная година дадох пет-шест кила царевично брашно на трапезариите, че малко беше почнало да понагорчава. Чудомир, Избр. пр, 217. Въпреки многото влага в Анверс някои от дърветата бяха почнали да пожълтяват. П. Спасов, ХлХ, 9.
5. Непрех. За проява, чувство, състояние — имам или получавам начало; започвам1, започвам се, почвам се, настъпвам, наставам. Когато почваше жетва, в къщата на Гераците настъпваше усилена работа. Елин Пелин, Съч. III, 11. Но дните минаваха, а войната, за която се говореше в началото като за нещо съвсем сигурно, все не почваше. Някои дори се съмняваха вече, че ще има война. Ст. Дичев, ЗС, 412. А в Люляково беше весело през тия дни ..: почнеше ли зима, почваха се и веселбите. Й. Йовков, Ж 1945, 56. Селското вълнение бе почнало от преди месец. А. Страшимиров, К, 57. // С нареч. Имам начало с някакво качество, някакви признаци, означени от наречието. Тази вечер почна лошо за Катя Романова. М. Грубешлиева, ПП, 13. В цирка — пълно. / .. Програмата почна шумно / с интересни номера. Ив. Радоев, КХЛ, 13.
6. Непрех. С предл. с или о т. Пристъпвам към първото от някаква поредица, за да извърша нещо; започвам1. Веднаж ми попадна книжка стихове .. Изведнъж ми хрумна да науча няколко наизуст — тъй по-лесно минава времето... Почнах от първото. П. Вежинов, НС, 18. — Може малко да го поразгледаш [учебника по руски], а утре ела в нашия кръжок, ще почнеш от азбуката. К. Калчев, ЖП, 292. — Вие от що се боите? .. Ако решат [комунистите] да избиват, ще почнат с мене... Вчера един ми се закани, уж на шега. Д. Димов, Т, 543. Почвам обеда със салата.
7. Непрех. Обикн. с предл. о т. Водя, имам началото си на, от определено място или от, в определен момент; започвам1. С него ние често нощувахме в дъсчената колиба край нашата ливада, дето почваха кукурузите. Елин Пелин, Съч. II, 61. От Оризово нагоре почват стръмнините. Дотам всеки влак върви спокойно. И. Бурин, НП, 8-9. Оттатък кулата на конака в ниското се виждаше църква .. Досами църквата почваше зид. А. Дончев, ВР, 35. Не почваме сега нали, / борбата ни е твърде стара. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 27.
8. Прен. Прех. Разг. Пристъпвам към нападки, кавга, упреци или бой с някого, на някого; започвам1. „Какви са, казва, тия стръмни пътища от тебе? .. Това не са пътища за хора, а за орли! Да вземеш, кай, да ги правиш по-равни, че като те почна!“ Н. Хайтов, ДР, 179. Лилов още от вратата го почна: — Кого пита, че смени другаря Матев от председателското място? Ст. Марков, ДБ, 14. Долу, че да не те почна аз, нищо, че съм те кръстил! — пристъпваше втренчено към него бай Герго и надигаше здравите си, къси, набити ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 78. Като видя тази глава на сеното си, каруцарят плесна с камшика и извика: — Отде домъкнахте тази краста бре? Я да я махате по-скоро, че като ви почна. ВН, 1961, бр. 3117, 4. почвам се, почна се страд. от почвам във 2 знач.
ПО̀ЧВАМ СЕ несв.; по̀чна се св., непрех. Почвам (в 5 знач.); започвам1, започвам се. Още от нея вечер се раздадоха секиму ролите и подир една неделя се почнаха всяка вечер репетициите. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Изпод село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне, след малко удари тъпан.. Сватбата на Славка се почваше. Елин Пелин, Съч. I, 141. И почват се скръбни и тихи разговори. Й. Йовков, Разк. II, 145-146. По цяла България се почват театрални представления, и вършат те шумно своето дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. Женска чест — да бъде майка:/ а от майка свят се почва! П. П. Славейков, Съч. IV, 90. Не се почва работа с такова нежелание.