захва̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време захва̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време захва̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време захва̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време захва̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време захва̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време захва̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време захва̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време захва̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време захва̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време захва̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време захва̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение захва̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение захва̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие захва̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие захва̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие захва̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие захва̀щайки - деепричастие захва̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие захва̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие захва̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие захва̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие захва̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие захва̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие захва̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие захва̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие захва̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие захва̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие захва̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие захва̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие захва̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие захва̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие захва̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие захва̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие захва̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие захва̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 захващам - довършвамВиж повече
2 захващам - завършвам
3 захващам - привършвам4 захващам - приключвам
5 захващам - свършвам
6 захващам - завършвам
7 захващам - привършвам
8 захващам - приключвам
9 захващам - свършвам
ЗАХВА̀ЩАМ1, -аш, несв.; захвàна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захвàнат, св. Разг. 1. Прех. Хващам, залавям1. Но молекулните сита имат и още едно превъзходно свойство. Те не само задържат, но и здраво захващат молекулите и ги отпущат само при нагряване. ВН, 1961, бр. 3009, 4. Описва [Хипократ] метод за лечение на предна раменна нестабилност с нажежено желязо: „Изгарянето трябва да се извърши по следния начин: започваме, като захващаме с ръце кожата в подмишничната ямка“. МС, 2005, бр. 4 [еа]. Трябва да се запомни, че мястото, където с винтовете захващаме носещите тръби за мачтата посредством плочите, трябва да е добре изолирано. МК, 1970, кн. 2 [еа].
2. Прех. Спец. В балистиката и радиотехниката – определям координатите и проследявам движещ се обект в пространството; прихващам. Веднага след като пресякъл границата, самолетът е бил захванат.
3. Прех. Закачвам, скачвам, съединявам едно нещо с друго. Всяко приготвено кюфте слагаме в намазнена тава и го обгръщаме с резен бекон, като захващаме двата му края с клечка за зъби. ССВ, 2018, бр. 26 [еа]. Скъсал си ръкава на ризата си, но ще го захванем с конец.
4. Прех. Поставям началото на нещо, обикн. на някаква дейност, занимание; започвам1, подхващам. Наброиха му от общинската каса две хиляди гроша, една трета от годишната му плата. – Може да имаш нужда, учителю, та рекохме, макар още да не си захванал работа... – Имам нужда – каза той просто и добави: – И работата ще си почна. Д. Талев, ПК, 72. – Та за туй ли сте дошли при мене? – гръмна дебелият му глас. – Ами че аз... Ха-ха-ха! Аз сватба ще захващам днес, а вий за умиране приказвате. Й. Йовков, СЛ, 169. Той захвана търговия и благодарение на трудолюбието си и умението си той в скоро време разбогатя и доби предно място между първенците в Неготин. Ив. Вазов, Съч. VII, 83. Бяхме наясно, че захващаме нещо, което хем се прави изобщо за първи път в България, хем върви срещу „единствено вярната“ философия идеология, вменила си тогава необратима победа. Култ., 2018, бр. 21, 6. – Две са те на тоя свят нещата, които захващат, поддържат и свършват живота: хлябът и смъртта. Ст. Чилингиров, ХНН, 142. – Кольо ле, мило, какино, / не стигат ли ти, Кольо, / два занаята на ръка, / ами третия захващаш, / третия, голям хайдутлук? Нар. пес., СбВСт, 145. // В съчет. със същ. Прех. и непрех. с предл. с. Започвам да върша нещо, да се занимавам с нещо или с някого, означено от съществителното. Не искам да захващам тази тема. Δ Захващам се с писането на романа.
5. Прех. Разг. Със съюз да и следв. гл. Пристъпвам към извършване на действието, означено със следващия глагол; започвам1, почвам, подхващам. Чумакът поклаща недоволно глава, чуди се да се разсърди ли или не, но захваща да се смее и той. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Той бързешката стигна у дома си, яви на домашните, че утре тръгва за Москва, за да следва науките си, и захвана да събира с трескава бързина пътните си вещи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 112. Още по-сетне писмата захванаха да се явяват по-рядко и по-рядко. Ал. Константинов, Съч., 283. Измежду къщите нататък зачуква черковното клепало за вечерня. Старата жена захваща да се кръсти. П. Тодоров, Събр. пр II, 114. Подир много приказки и аз им напомних, че е време да се приберат децата и да захвана да ги уча. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 553. ● Самост., обикн. пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи като: казвам, говоря, съобщавам, обяснявам и под. – Още тая заран – захвана бабичката, като се спря не толкова, за да говори, колкото за да си почине – зададоха се, синко, проклетниците из реката. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 12. – У, Сълзице, такова хубаво време, пък ти си се затворила тук, – захвана кумата. Елин Пелин, Съч. II, 115. Дето седне, дето стане / пуста майка и захване: / „Тебе, синко, е прилика, / чуй, съседкина Велика“. П. К. Яворов, Съч. I, 36.
6. Непрех. За отрязък от време, момент, явление или под. – започвам да протичам, да се извършвам, да ставам; настъпвам3, наставам1. Подир хубавите и топли, почти пролетни дни захвана студена и люта зима. Й. Йовков, Разк. I, 14. – Ами лето иде, горещини големи захващат и полска работа има, не ще можеш да събереш много деца. – Ще отворя най-напред неделно училище. Д. Талев, ПК, 72. Сутрешният ден, неделя, захващаше ясен и ветровит. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 125. Често в крайдунавската част след сухата есен дохождат сухи мразове; но по-често в това време захващат продължителни есенни дъждове. НБ, 1877, бр. 62, 243. Ето / в съседен двор се дига врява. / Наблизо татък чук играе / и наковалнята отпява. / Навсякъде живот захваща. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
7. Непрех. Обикн. с предл. от, с. Пристъпвам към първото или първия от дадена поредица, за да извърша нещо; започвам1, почвам. Ами какво ще кажете за избора ми? Захващам с французите, тях познавам най-добре. ЛГ, 1935, бр. 260 [еа]. – Ти се усмихваш и забравяш цял ред народни деятели от това звание, захвани от Паисия, та до дякона Левски. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 61.
8. Непрех. Разг. Обикн. с предл. от или след. Водя началото си от определено място или от определен момент; започвам1, почвам. Дълбокият днес Искърски пролом, който захваща от Курило, е имал тогава дъното си на няколкостотин метра по-високо и на тая висота е текъл Искърът. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13. Сборовете захващат от Спасовден и се свършват по Архангеловден. Ил. Блъсков, ДБ, 96.
9. Прен. Прех. Разг. Нападам някого, карам се на някого; подхващам. Толкова съм ядосана, че закъснява, че като ще я захвана от вратата, та място няма да си намери.
10. Прех. Разг. Започвам разговор с някого, обикн. с цел да го убедя, да изискам нещо от него; подхващам. Наке дълго премигва, двоуми се, па си отиде. Как да захване жена си... Тя е толкова опърничава, че... Кр. Григоров, Н, 47. Захвани го с добро, дано да послуша. Н. Геров, РБЯ II, 136. захващам се, захвана се страд. от захващам в 1-5, 9 и 10 знач. В ухото на иглата се прокарва куката, захваща се конецът и се измъква през ухото заедно с куката. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 18. Разговорът се захвана с новините от България. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. От някого трябва да се захване тази просветителска работа, та да има резултат.
ЗАХВА̀ЩАМ СЕ несв.; захвàна се св., непрех. 1. Хващам се, залавям се, улавям се за нещо или за някого. Червейчето като си извади главата и предните крачка от старата кожа, зафаща са за нещо, що е наоколо му и се измъкнува като замя [змия] от кожата си. З. Княжески, ПРШ (превод), 65.
2. За нещо посадено или присадено – пускам корени, прихващам се, хващам се. Из пукнатините се подават и растат нагоре гигантски дървета; не можеш да си обясниш как са се зафатали на камъка и как се крепят над бездните. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 63. Някой път и клонче, отрязано от дърво, като го посадим във влажна земя, захваща ся, пуща корен и става ново растение. Д. Мутев, ЕИ, 89-90.
3. Обикн. със съюз да и следв. гл. или с предл. на, за, с и следв. същ. Започвам да правя нещо, залавям се да работя над нещо; заемам се. Когато ѝ преведоха моя съвет да се откаже от тая „професия“ и да се захване да учи, девойката ме погледна пренебрежително, стана от стола и се отдалечи. Ив. Мирски, ПДЗ, 95. – Каква била работата, пък той стиска и не казва! – почуди се Къпинка и самонадеяно допълни: – Че така ми кажи ти мене, да се захвана аз за тая работа!... Ще наредя всичко! Ил. Волен, МДС, 23. С една крава от стопанството и другата, която купи, Рангел се зае да работи имота си. Той осъмваше в Помераница. С каква страст се захващаше... Той забиваше плуга и подкарваше добичета. Кр. Григоров, Н, 66. – Искаме напредък, а не гледаме да ся захванем и да изкореним и да очистим злото. З. Петров и др., ЧБ (превод), IV. Зафана се Тодорка / със славей да се надпява. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 565. // В съчет. със същ., означаващи някакъв инструмент, сечиво, уред, и предл. за. Започвам да работя, залавям се да си служа с някакъв инструмент, назован със съществителното. Новата краварка се захвана веднага за лопатата и метлата, почисти навсякъде. ВН, 1961, бр. 3066, 2.
4. Обикн. с предл. с, за. Залавям се с някакъв вид дейност, започвам да упражнявам някаква професия; заемам се. Баба Славка: – Види се науката му не ще да е била лека... Дядо Момчил: – Като не е била лека, да не се е захващал с такава наука! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 136. – Захващах се с различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и прочее, но кол на едно място не можах да завържа. Л. Стоянов, Б, 155. У една съща дружина хора трудът ся поделил, та един ся захванал за една, друг – за друга работа. Й. Груев, Лет., 1873, 179.
5. Разг. Започвам да се осъществявам; започвам1, започвам се, почвам, почвам се, захващам1. Когато са е захванала бъркотията и клането в Пловдивско, умните и свестните хора, потърсили спасение гдето тряба, а той, особено ако е бил пиян, нагазил е шумата. З. Стоянов, ЗБВ III, 148. – Захваща се сватбата! – извика Стефчов и неудържимо тържество забляска в погледа му. Ив. Вазов, СбНУ II, 40. Захваща се майската пролет, дърветата са накитват с нежни и с крехки листецà. Л. Каравелов, Съч. VII, 3.
6. Разг. Водя началото си от определено място или от определен момент; започвам1, почвам. Ще заприпкате оттук и ще идете чак там, до оная къща, дето се захваща селото и оттам тичешком ще се върнете пак тук. Т. Влайков, Пр I, 260. Св. Кирил и св. Методий измислили букви и правели на български колкото църковни книги трябвало тогава за българете. С това ся захваща българската книжнина, която после употребявали сърбете, русите и другите славянски народи. Др. Цанков, КБИ, 44-45.
7. Обикн. с предл. с. Разг. Влизам в спор с някого; заяждам се, спречквам се, залавям се. – Олеле, изядоха го, изядоха го тия, пусти да опустеят! Защо ли му трябваше с властниците да се захваща! П. Михайлов, МП, 73. Ами мисля, че затова съм председател, да давам нареждания и да контролирам изпълнението им! – А управителният съвет? Съществува ли за тебе управителен съвет? – търсеше да се захване Дойчинов. Ст. Даскалов, СЛ, 357. – Речи му да маха чиновете оттука, чу ли! – И-и, Люто, за какво пък с мене се захвана?... – изпя жената с кобилицата. Л. Александрова, ИЕЩ, 16. – Нашият адвокат вика да заведем дело за обида. – Остави – махаше успокоително бащата. – Стига им и това... – Абе аз няма да я оставя тази работа... Ще им дам един съд, та да знаят кога са се захващали с мене... – Виж, така може... Съд не ти трябва, щом са те оправдали... Г. Караславов, СИ, 188. Преспанци свикнаха с художника. Подсмиваха му се, но той с никого не се захващаше. Д. Талев, ЖС, 366.
8. Остар. Обзалагам се, хващам се на бас. Шилер ми рече: „Окото ми е научено да гледа болни; захващам се, че ваша милост не ще умрете“. Др. Цанков, ТМ (превод), 176. „Ваша милост, казвате, че пò за предпочитание е затворът, отколкото смъртното наказание. Захващам се на бас на два милиона фр., че вий не бихте могли да издържите в затвор нито пет години.“ Плов., 1891, бр. 13 [еа].
9. Диал. Само мн. Уговаряме се, уславяме се помежду си за нещо. Зафанали се девет дюлгере: / която жена най-рано доде / и да донесе топла обяда, / ще да я турат в града Пиргула. Нар. пес., СбВСтТ, 84.
◊ Захванал от аз, че не изкарал до буки. Разг. Започнал, но доникъде не стигнал; нищо не свършил. Захващам / захвана гората. Диал. Забягвам в планината и ставам хайдутин. Захващам / захвана кривия път. Диал. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи; ставам неморален, нечестен.
ЗАХВА̀ЩАМ2, -аш, несв.; захвàна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захвàнат, св., прех. 1. Остар. и диал. Заемам2, обхващам известно пространство или място. Княжество България захваща североизточната част на Балканския полуостров. А „България“, 9. – Колето заспа ли? – запита Панко шепнешком, като погледна към широкия дървен нар, който захващаше половината от стаичката. Д. Ангелов, ЖС, 73. С такива също дървени пръчки беше направена самата врата на тъмницата, която захващаше цялата ширина на коридора. К. Величков, ПССъч. I, 9. Пространството, колкото захваща и държи едно тяло спротив големината си, нарича ся обем на тялото. Й. Груев, Ф (превод), 5.
2. Диал. С предл. с и др. същ. Запълвам, заемам някакво пространство, помещение, съд и под. с нещо. Захванах избата с бъчви. Н. Геров, РБЯ II, 135. Захванал е платника с жито. Н. Геров, РБЯ II, 135-136.
3. Остар. и диал. Завладявам2, заемам2, завземам, превземам нещо със сила. – Той има такава стратегическа позиция, щото вие можахте да се браните цели месеце: да бяхте завардили кисилерския път, да захванехте ахиевския друм. Ив. Вазов, Съч. VI, 159. Говори се, че наскоро една част от тази австрийска войска ще премине границата да захване Босна и да спре военните действия на турците в сърбската земя. НБ, 1876, бр. 20, 80. Той захванал сичките височини и са старал да отсече отстъпването на неприятеля. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 307. На 16 юлий (н.к.) четите излязоха от редовете на сръбската войска, захванаха прохода Св. Никола на Балкана. Г. Бенев, БК (превод), 76. И не ламтете / за големство, догдето европейските титани / се карат – най-голяма мощ и власт кой да захване. Ст. Михайловски, СБ, 101.
4. Диал. Завардвам място, път и под., за да хвана, заловя някого. Хайдути захванали пътя, та който замине, го обират. Н. Геров, РБЯ II, 136.
5. Остар. и диал. Настанявам се, заемам2 определена длъжност, място, служба. Като нямам още никое известие, то дерзая пак да Ви ся помоля, та да подействате да захвана някое учителско място. АНГ I, 58. Те скоро ще захванат важните места и чинове, които сега други захващат. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 7. Той са уволнява от службата си и догде намерят някой человек да захване неговото място, пъдарят от близния лес ще нагледва лесовете, които бяха поверени нему. П. Бобеков, БВК (побълг.), 44. Жителите му остават повечето на странство в Цариград и на други места, като са занимават с абаджилък; а отколе с бегликчилък, според което мнозина са имали случай да са обогатят и да захванат добри обществени положения. С. Бобчев, ПОС (превод), 68.
6. Остар. и диал. Обикн. със съгл. опред. Заемам2 някакво положение, място в зависимост от значимостта си в сравнение с други еднородни или подобни предмети, явления и др. Между всички други здания индустриалният палат, по големината си, по доброто си разположение и по хубостта си, той захваща първо място в цялото изложение. Лет., 1874, 228. Мнозина веке познават, че естествените науки захващат почетно място в учението на образованите народи. Д. Мутев, ЕИ, 3. Тие фактове ни показват, че при изучаванието на иностранните литератури лично място ще захване и руската. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 5. Затова в добре наредените училища, тя [риториката] захваща място подир граматиката и преди логиката. Ф. Велев, КР (превод), IV. захващам се, захвана се страд.