Основна форма: спѝрам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

спѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време
спѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време
спѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време
спѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време
спѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време
спѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време
спѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
спѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
спѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
спѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
спѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
спѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
спѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
спѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
спѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
спѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
спѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
спѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
спѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
спѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
спѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
спѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
спѝрайки - деепричастие
спѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
спѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
спѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
спѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
спѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
спѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
спѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
спѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
спѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
спѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
спѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
спѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
спѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
спѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
спѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
спѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
спѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
спѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 спирам (движение) - парализирам (прен.)
2 спирам - прекратявам - прекъсвам - преустановявам
3 спирам - минавам - преставам - секвам
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 спирам - вървя
2 спирам - движа се
3 спирам - карам
Виж повече

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. спирам
- Не ми спира езика
- спирам
- Като вкопан, спирам
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

спѝрам, -аш, несв.; спра, -еш,

мин. св. спрях, прич. мин. св. деят. спрял, -а, -о, мн. спрèли, прич. мин. страд. спрян, -а, -о, мн. спрèни, св., прех. 1. Ставам причина, карам някого или нещо да престане да се движи, да действа. На едно място стражарят, който беше на пост, спря Македонски. Вазов. Аз спрях коня и се взирах напреде си, за да различа в някоя гънка на дола Реброво. Вазов. Вятърът за малко спира своя порив. Елин Пелин. Спирам водата. Спирам електрическия ток. Спирам радиото. || Не позволявам, забранявам, ограничавам. Всеки е завардил своя мера. Защо и ние да не земем нашето, кой ще ни спре, кой ще ни каже не бива. Йовков. Спряха търговията, преследват всякаква инициатива. Стаматов. || Задържам някого да не си отиде. А пък ако си дошла за раздори — ей ти вратата, никой не те спира. Г. Райчев. 2. Преставам да вървя, да се движа, да действам; спирам се. Но корабът, уви, не спира: / все по-далеч и по-далеч / лети, отнася ни. Яворов. Моторът не работи добре. / Започна подозрително да хърка / и спре. Вапцаров. Докато изорат тая нива, още на няколко пъти плугът задълбаваше в троскота и спираше. Йовков. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха вадички. Дим. Талев. Кръвта спря да тече. Водата спря. Електрическият ток спря. Спри да пееш, че ме смущаваш. 3. Отсядам някъде. Аз знаех хотела, в който спира бай Ганьо, и се упътих към него. Ал. Константинов. Конят го чакаше оседлан в хана, дето беше спрял. Величков. спирам се, спра се страд.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

спѝрам; спра̀ Спирам / спра кранчето. = Затварям / затворя кранчето. Едни от най-големите длъжници [на сметки за вода] са общинските фирми, в това число болници, училища, детски градини - социалните заведения, на които не може да се спре кранчето. С/1998/279. Законодателят и органите на изпълнителната власт обаче далеч не бързат да спрат кранчето на тази очевидна измама с доверието на закона и с правата, които трябва по право да принадлежат на една обществена прослойка. Кеш/2003/23.

Резултати от: Английско-български терминологичен речник

спирам (комп.) - shutdown