сѐквам - първо лице, единствено число, сегашно време сѐкваш - второ лице, единствено число, сегашно време сѐква - трето лице, единствено число, минало свършено време сѐкваме - първо лице, множествено число, сегашно време сѐквате - второ лице, множествено число, сегашно време сѐкват - трето лице, множествено число, сегашно време сѐквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сѐквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сѐквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сѐкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сѐкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сѐквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сѐквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сѐкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѐкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сѐкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сѐкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѐкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сѐкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѐкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сѐкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѐкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сѐквайки - деепричастие сѐквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сѐквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сѐквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сѐквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сѐквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сѐквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сѐквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сѐквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сѐквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сѐкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сѐквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сѐкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сѐквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сѐкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сѐквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сѐкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сѐквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сѐкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СЀКВАМ1, -аш, несв.; сèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèкнат, св. 1. Непрех. Внезапно спирам, преставам да протичам, да се извършвам или да се проявявам; пресеквам.
– Поп Никодиме. Хъркането зад олтара секна, после се чу звук от прозявка. П. Незнакомов, ХР, 77. Разговорът секва. Е. Огнянова, НШ, 55. Обърна лице към небето и поклати заканително глава: „И ти да излезеш насреща ми, и тебе ще ударя“. На това място бълнуването му секваше и той отваряше очи. А. Гуляшки, ЗВ, 392. Дъжд рукна – и аз не знаех де да подслоня глава. Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. // Непрех. За вода, сълзи и др. – внезапно преставам, спирам да бликам, да тека или да капя; пресеквам. Това я развълнува така силно, сълзите секнаха и с тях сякаш отлетяха и мислите ѝ. Кр. Кръстев, К, 254. Мътните ручеи не секваха да текат с дни, вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове. Ст. Загорчинов, ДП, 191. // Непрех. За мляко на кърмачка и на женски бозайник – внезапно спирам, преставам да тека; пресеквам. Завали ли силен дъжд, обърне ли го на градушка, тогава – секне млякото [на овцете] до капка. Кр. Григоров, ПЧ, 77. Маноловата майка носела на гърди Манол. И като секнало млякото ѝ, разпасала шарена престилка и вързала люлка между два бора. А. Дончев, ВР, 18. // Непрех. За дъжд, сняг и др. – внезапно спирам да валя. А дъждът не секваше. Небето се задъни, не просветваше и педя синева. М. Яворски, ХСП, 249. Ситен досаден дъжд ту секва, ту ръми. Хр. Силянов, ВГ, 18. Навън се изви вихрушка, по решетъчното прозорче заплиска дъжд, притъмня. След някое време дъждовните капки секнаха, иззад стъклото литнаха рояци мокър сняг. А. Гуляшки, Л, 94. // Непрех. За шум, вик, глас, смях, песен и др. – внезапно преставам, спирам да се чувам, да звуча; пресеквам. Песента на самодивата продължава да се носи от реката. И ето че песента секва, ризата застива неподвижно върху оградата. Й. Радичков, К, 46. Секна напевното ромолене на реката, умълчаха се поточетата, умълчаха се и нивите, горите, полята. М. Яворски, ХСП, 7. Могъщ, страшен беше тоя вой, но изведнъж се прекъсваше, ставаше слаб, хрипкав или секваше рязко като въздишка, или се проточваше жаловито. Й. Йовков, АМГ, 88. Тя продължава да се смее. После смехът ненадейно секва и илюзията се разсейва. Б. Райнов, НН, 293. // Непрех. За дъх, дишане – внезапно спирам; пресеквам. Брат му посегна, дръпна го и го хвърли във водата. Той летя един кратък миг, после потъна и дъхът му секна. Д. Фучеджиев, Р, 69. Помня всеки траншей, / помня Шипка и трите неспирни атаки! / Ние падахме, ставахме, секваше нашият дъх. О. Орлинов, П, 47.Виж повече2. Непрех. Диал. Внезапно спирам, не продължавам да говоря, не се изказвам докрай; сецвам се. Тя искаше да каже още нещо, но секна, повика трите сирачета, погледна ги и отпусна глава. Г. Караславов, ОХ II, 378. Отегчен, митрополитът вече не го слушаше и все поглеждаше вдясно, към миндера на жените. Но Алексо Лямпара не секваше. А. Христофоров, А, 257.
3. Прех. Внезапно прекъсвам протичането, осъществяването, извършването на нещо или правя да престане да се проявява нещо; спирам. Един ли свойта млада лира / е хвърлял някъде в сметта, / след туй безимен да умира / по барикадите в света! / А втори – секва свойта песен, / на зли пороци жалък роб. Т. Траянов, Избр. ст, 332.
4. Прех. Прекъсвам думи, изказване на някого, не давам възможност на някого да се изкаже докрай. – Глупости, колега – обади се Фьодор. – Пак те влече към авантюри. – Млъкни, скапан философ такъв – секна го грубо Витя. И. Николова, БЖС (превод), 300.
5. Непрех. Диал. Правя еднократно рязко движение с ръка, глава и др. за изразяване на някакво мнение, отношение, чувство, настроение. – Тюю! – секна той с длан. – Не ги боли за общото, гледат ден да мине, самун да загине. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 87. – В неделя – сватба! – Тъкачев ли? – плесна тя с ръце. – Аз нали ви казах? – Да – секна с малката си рошава главичка Иванова. Г. Караславов, ОХ, 219.
6. Прех. Диал. Отсичам (в 1 знач.) малко, в неголямо количество. – Къде ти е Делчо? – Тая година позакъсняхме малко с шумата, та го пратих на Попадия да секне малко за метилявците. Кр. Григоров, ТГ, 27. секвам се, секна се страд.
СЀКВАМ СЕ несв.; сèкна се св., непрех. 1. Получавам внезапна болка в кръста поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб, обикн. при вдигане на тежко, резки движения и др.; сецвам се. Везден съм платно белила, / тежка бухалка дигала, / па съм се в кръста секнала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242.
2. Диал. Секвам (в 1 знач.), спирам; сецвам, сецвам се. Когато лодкарите забиваха веслата си във водата, а лодката рипваше напред и разстилаше вълни от двете си страни, сърцето на момчето трепваше, пък дъхът му се секваше. Б. Табаков, ЕБ (превод), 33.
СЀКВА МЕ несв.; сèкне ме св., непрех. Изведнъж усещам, изпитвам остра, пронизваща болка някъде; сецва ме, прерязва ме. Паунчо го секна през кръста и не смее да се помръдне заради тая пуста дискова херния! Ст. Даскалов, Избр. пр II, 156. Секна ме нещо под лъжичката. Оставих чуковете. Н. Хайтов, ДР, 34. Често ме секва в кръста, когато вдигам тежко.
◊ Секвам / секна кранчето на някого. Разг. Спирам, преставам да давам, да осигурявам пари, доходи на някого. След като дъщерята завърши, родителите ѝ секнаха кранчето.
СЀКВАМ2, -аш, несв.; сèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèкнат, св., прех. и непрех. Диал. 1. Секам веднъж или няколко пъти по веднъж. Понамести се на столчето, извади кесията си с тютюн, напълни бавно пръстената си луличка и секна с огнивото си. Сп. Кралевски, ВО, 13. Извади луличка, огнило и прахан, / о кремъка три пъти секна, и искри / изскокнаха бързо, разнесе се мирис / приятен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 18-19. // Прокарвам веднъж или няколко пъти върха на кибритена клечка по страните на кибритена кутийка, за да се получи пламък; драсвам1. Я запуши! – бутна му той цяла кутия цигари в ръцете и сам взе от него вече цигара, пъхна му я в устата и секна клечка кибрит. Ст. Даскалов, СЛ, 380.
2. Запалвам (огън) чрез секане. Секваха му огън, палеха му лулата, подаваха му бъклето. А. Шопов, ДЦ, 204. секвам се, секна се страд.