възпѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време възпѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време възпѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време възпѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време възпѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време възпѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време възпѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възпѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възпѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възпѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възпѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възпѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възпѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възпѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възпѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възпѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възпѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възпѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възпѝрайки - деепричастие възпѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възпѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възпѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възпѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възпѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възпѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възпѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възпѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възпѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възпѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възпѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възпѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възпѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възпѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възпѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възпѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗПЍРАМ1, -аш, несв.; възпра̀, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възпря̀л, -а, -о, мн. възпрèли, прич. мин. страд. възпря̀н, -а, -о, мн. възпрèни, св., прех. 1. Карам някого да остане там, където е бил, задържам някого на същото място и не му давам да отиде някъде. — Че да ида сам да го видя, ако лежи — прекъсна го старият и направи две крачки към вратата на Ивайловата хижа. Ивайло го възпря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 312. — Да бе поседял, да поотдъхнеш, има да си приказваме.. — Не ме възпирай, войводо, няма да те послушам. Д. Рачев, СС, 282. Тя застава пред изхода и възпира Алкмена да не излиза. Г. Райчев, ЕЦ, 51. — Почакай, Наско, то и времето сега е такова, не е за излизане — възпираше го жена му. Г. Караславов, ОХ II, 461. На Делхи са гледали англичани цели два дни да вхожда в град бунтовническа войска и нищо не са можали да сторят, за да я възпрат. БДн, 1857, бр. 11, 44.
2. Карам някого или нещо да престане да се движи; спирам, задържам. Костадин започна да възпира коня, за да мине по-бавно край Христинини.. Сега знаеше кой е прозорецът на нейната стая и когато се изравни с къщата, спря коня под него. Ем. Станев, ИК I и II, 156-157. Като сведе колата от урвата, възпря воловете пред воденицата отвъд моста на равната поляна. Ц. Гинчев, ГК, 44-45. Веднъж той са срещнал с него в една тясна улица и го възпрял, като си препречил тояжката. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 198. Дружино, вярна сговорна, / сговорна, леком карайте, колята, / колята. Карайте и възпирайте, / ... спирайте, да иде Никола напред, / напред. Нар. пес., СбНУ Х LVI, 57.
3. Попречвам на някого да извърши нещо; спирам. Иван кипеше от яд. Той искаше да причака някоя вечер Матрака и да му свети маслото. Димо научи за това от Младена и го възпря. Г. Караславов, Тат., 187. Ту чуваше как казва на селяните да слязат в селата си и да се заловят за работа, ту сам ги възпираше, предпазваше ги от бързане, защото татарите пак можеха да дойдат и да извършат същите пакости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Настигнаха го настръхнали от ярост войници и го повлякоха със себе си. Минаха край полковия склад, нахвърлиха се върху торбите с ориз, фасул и захар, разграбиха ги и ги разпиляха. Един офицер се опита да ги възпре, но биде повален на земята и бит до смърт. К. Петканов, МЗК, 258. Майка му се усетила, че тя му била жена, намразила я и искала да я погуби, но той я възпирал и казвал, че тя му била слугиня. Христом. КМ II, 171. Когато земята призовава на работа трудолюбивите земледелци;..: тъкмо тогава турското правителство намира да ги възпира и ги кара на ангарии. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо или нещо да стане, да се осъществи; въздържам, спирам. Мъчеше я съмнението, че Костадин няма да я вземе за жена.. Съмненията я възпираха да скъса окончателно с Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 179. Чорни стискаше здраво автомата,.. Колкото и гладът да го тикаше необуздано към селото, здравият му разум го възпираше, караше го да души като звяр в мрака. П. Вежинов, НС, 242. Той се отдалечи от зимника и спря сред двора. Искаше му се да тръгне веднага за гората, но гордостта му го възпираше, не желаеше да отстъпи пред жена си. К. Петканов, МЗК, 293. И само при едничката мисъл за тази нощ сещаше как изведнъж отмаляват всичките му стави,.. и само срамът и страхът го възпираха да не грохне там, на улицата. Г. Райчев, ЗК, 52. — Та ти не чу ли, що ти рекох,.. — Ей! Чух,.., но едно вътрешно чувство мя възпираше да ти не хващам вяра. П. Р. Славейков, ОБ (превод), 119.
4. Стремя се да не дам външен израз, проява на нещо (обикн. на чувство, преживяване, мисъл и под.); сдържам. Сълзите напираха в очите му и той с голямо усилие ги възпираше, защото знаеше как ще подействува това на Гана. Ст. Даскалов, СЛ, 461. Петко шъпнеше до самата ѝ устна: — Аз исках да те видя, Харула... — Който е пожелал, направил го е! — Възпирах желанието си и от това страдах още повече... Ст. Сивриев, ПВ, 91. [Пътникът] ся престорил на умрял. И когато мечката го пипала и душила, той си възпирал диханието. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 108.
5. Непрех. Диал. Възпирам се (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). Възпряхме на кладенеца да напоим конете. Н. Геров, РБЯ I, 187.
6. Диал. Забранявам някому нещо (Н. Геров, РБЯ). Възпират да ся колят агнета преди Гергьовден. Възпре го от вино. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд. Колхидската низина наедно с високите до 500-600 м планински склонове.. е обърната с гръб на Север, с лице към благородния Юг. Влажните западни ветрове,.., едва достигнали до нея, се възпират от дъгата на приоблачните Кавказки вериги. Л. Мелнишки, ПП, 33. В по-предния си лист ние споменахме как е необходимо да земат обществата мерки, за да са възпре поповъдството на гръцките владици. Г, 1863, бр. 8, 57. За да ся возпрат калпазаните да правят калпави каймета без фаиз, царското правителство реши, щото всяка година рисованието на кайметата да ся променя. ЦВ, 1857, бр. 347, 170.
ВЪЗПЍРАМ СЕ несв.; възпра̀ се св., непрех. 1. Преставам да се движа; спирам се. Еньо с бързи крачки се отдалечи. Но, когато да излезе от телената ограда, той се възпря, помисли нещо и бързо се върна. Елин Пелин, Съч. III, 158. Гражев бе стигнал оградата на последния двор,.. Той искаше да се прехвърли и да увлече подире си своите другари, но се възпря. Ив. Мартинов, ДТ, 232. Като дойдоха [конниците] под сянката на големите тополи,.., възпряха се, отседнаха, разведоха си конете. Ц. Гинчев, ГК, 323.
2. Преставам да върша нещо, да действам; спирам, прекратявам. А дъжд от небето се лее обилен / .. / Когато зад своята водна завеса / той скрива вразите от поглед, тогава / и двете страни се възпират да стрелят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 103. — Пътници разказват, че в Плевен турците са повдигнале на три пъти да секат християните, но по неизвестни причини, са възпряле. НБ, 1876, бр. 53, 207.
3. Сдържам се, не си позволявам да извърша нещо или да проявя нещо; овладявам се, удържам се, въздържам се. На бай Илия отведнъж му се дощя да извика, не, не, да полети напред, да махне с ръка на Симо и да се качи при него, както се качвал дядо Груйо. Ала някак се възпря. Кр. Григоров, Н, 21. Няколко пъти ми дойде на устата да ѝ кажа всичко, но като помислих, че ще ѝ говоря със страх в сърцето, възпирах се неволно. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 739. Туй беше още една раздяла в тъжния ми живот... Не мога да се възпра да не обадя право, че бях натъжен няколко дни. Др. Цанков, ТМ (превод), 39.
ВЪЗПЍРАМ2, -аш, несв.; възпра̀, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възпря̀л, -а, -о, мн. възпрèли, прич. мин. страд. възпря̀н, -а, -о, мн. възпрèни, св., прех. Диал. Слагам нещо да се облегне на друго нещо; подпирам. Възпри го до стената. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд.
ВЪЗПЍРАМ СЕ несв.; възпра̀ се св., непрех. Диал. Облягам се, подпирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.