приглуша̀ - първо лице, единствено число, сегашно време приглушѝш - второ лице, единствено число, сегашно време приглушѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение приглушѝм - първо лице, множествено число, сегашно време приглушѝте - второ лице, множествено число, сегашно време приглуша̀т - трето лице, множествено число, сегашно време приглушѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време приглушѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време приглушѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време приглушѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време приглуша̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време приглушѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приглуша̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приглуша̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приглуша̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приглушѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приглушѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приглушѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приглушѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие приглушѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приглуша̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приглуша̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приглуша̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приглушѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приглушѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приглушѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приглушѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приглушѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приглушѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приглушѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приглушѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приглушѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приглушѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИГЛУШЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от приглуша като прил. 1. За звук, глас, шум и под. — който се чува слабо, глухо, неясно; глух, сподавен. Есенно време из гората плъпваше бяла мъгла, звуковете ставаха по-приглушени, но и по-близки. Й. Радичков, СР, 7. В дворчето бяха нахълтали хора, мъже — чуваше приглушените им гласове, звън и тропот. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 305. Двамата стояха един срещу друг в мрака и само приглушеният плясък на водата о брега напомняше, че на този свят има живот, има движение. К. Кръстев, К, 159. Някъде зад ракитака се чува тъжна, приглушена песен. Жътварите на Емин бей тая заран навалиха голямата нива. Ив. Гайдаров, ДЧ, 149. Приглушен стон. Приглушени викове.Виж повече2. Прен. За светлина, цветове и под. — мек, неярък. Гледах я докато спи. Пушех след полунощ и я наблюдавах на приглушената светлина на лампата. М. Абаджиев, Ф, 59. В привечерните часове тя заставаше в нишата срещу прозореца. Тялото ѝ, прилично на бисерна мида, плуваше в приглушените багри на още един отиващ си ден. С. Севан, РР I, 53. Озова се в спалня, обзаведена в приглушени зелени и сини цветове, които създаваха впечатлението, че човек се намира в дълбините на езеро. В. Прошкова, ЕС (превод) [еа]. Приглушеното осветление, масивните мебели и маси предразполагат за пийване и сладки разговори. Кеш, 2003, бр. 1, 21.
3. Прен. За чувство, усещане и под. — който не е силно изразен, проявява се, усеща се слабо. — Няма ги — рече Флоримел. — Може да са се удавили, може да са изхвърлени някъде другаде. В безучастния ѝ тон прозвуча приглушена болка. К. Костов, ТР (превод) [еа]. Опита се да седне и усети приглушена паника. Нямаше на какво да седи, защото висеше в пустота. Вл. Зарков, ТРВ (превод) [еа]. Приглушена тъга.