беззву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано беззву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член беззву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член беззву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано беззву̀чната - единствено число, женски род, членувано беззву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано беззву̀чното - единствено число, среден род, членувано беззву̀чни - множествено число, нечленувано беззву̀чните - множествено число, членувано
БЕЗЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици. Д. Богданов, ТА, 32. Сарафов със стъпките на пантера, меки и беззвучни, се промъкваше напред. Ст. Грудев, ББ, 87.
2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко... Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега? Д. Талев, С II, 43. Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Йошико разправяше с тих, беззвучен плач. П. Бобев, К, 65. Беззвучен смях.
◊ Беззвучна съгласна. Езикозн. Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум.