зву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано зву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член зву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член зву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано зву̀чната - единствено число, женски род, членувано зву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано зву̀чното - единствено число, среден род, членувано зву̀чни - множествено число, нечленувано зву̀чните - множествено число, членувано
ЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен и приятен за слуха; звънък, звънлив, мелодичен.