Основна форма: противорѐчие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

противорѐчие - единствено число, нечленувано
противорѐчието - единствено число, членувано
противорѐчия - множествено число, нечленувано
противорѐчията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 дисонанс (прен.) - дисхармония (прен.) - противоречие
2 вражда - противоречие - конфликт
3 разногласие - несъгласие - противоречие - конфликт - антагонизъм (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ПРОТИВОРЀЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Отношение на пълно различие, на противопоставяне или на взаимно отричане, изключване (между две същности, факти, явления, мисли, чувства, разбирания, идеи и под.).

Виж повече