противорѐчие - единствено число, нечленувано противорѐчието - единствено число, членувано противорѐчия - множествено число, нечленувано противорѐчията - множествено число, членувано
1 дисонанс (прен.) - дисхармония (прен.) - противоречие 2 вражда - противоречие - конфликт 3 разногласие - несъгласие - противоречие - конфликт - антагонизъм (книж.)
ПРОТИВОРЀЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Отношение на пълно различие, на противопоставяне или на взаимно отричане, изключване (между две същности, факти, явления, мисли, чувства, разбирания, идеи и под.).
Той сам признаваше, че е жертва на противоречията: от една страна мечтае за столичния живот, ..; от друга страна пък тъгува за прашните и криви чирпански улици. М. Кремен, РЯ, 426. Ето, това е трагедията на един весел човек, когото мразят и ония, които го обичат — и който е бил болен, когато е бил здрав .. Чудно противоречие, наистина, нали? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 41. Противоречието стана съвсем осезателно, когато депутатите, които дължаха властта си на едно нарушение на конституцията, бидоха поканени да се закълнат в нея. С. Радев, ССБ I, 407. Възниква противоречието между интересите на човека и тенденцията в развитието на екосистемата. Биол. IX кл (ръков.), 1981, 67. Смядовска природно беше дарена за учителка, а Незнанова беше пълно противоречие на истинската учителска природа. Ст. Чилингиров, РК, 237. Римската империя била раздирана от противоречията и бунтовете на многобройните племена и народи. Ист. V кл, 1980, 246. Противоречие между думи и дела. Противоречие между мечти и действителност. Социални противоречия. Противоречия между града и селото. Междудържавни противоречия. Противоречия между личности. ● В съчет. с гл. с ъ м, в л и з а м и др., предл. в и последващ предл. с. Народностното чувство у поета .. е в непримиримо противоречие с всяко натуралистично късогледство към живота. С, 1951, кн. 2, 116. Този Аце претендираше, че е собственик на .. къщата .. и много често влизаше в противоречие с народната власт. ВН, 1958, бр. 2248, 4. Материалните производителни сили влизат в противоречие с обществените отношения.Виж повече2. Реплика или постъпка, която съдържа възражение, отрицателно отношение, несъгласие; противоречене. Зад директорското бюро седи Съби Марков. Надут, с изящно постриган бял перчем и нетърпящ противоречия поглед атаман. Н. Каралиева, Н, 63. Отговорите ѝ бяха бързи, .. — с нотка на превъзходство, на воля, която не търпи противоречие. З. Сребров, Избр. разк., 218. — А нима ти не знаеш, че поп Иван не служи и не кръщава повече от десет години? — говорила немилосърдната критичарка, която имала слабост да не разбира, че хубавите жени не обичат противоречия. Л. Каравелов, Съч. VII, 16. Баща ми .. беше от ония хора, които не обичат противоречие. З. Стоянов, ЗБВ I, 52. Те никога не търпят противуречие нито обсъждане на делата си даже от равните си. П. Р. Славейков, ГУ, 64. А султанът е брат на слънцето и син на месечината, следователно той е непогрешим и не търпи никакви противоречия. С, 1872, бр. 45, 355.
3. Филос. Философска категория, изразяваща взаимодействие между две взаимноизключващи се (и едновременно с това във вътрешно единство) страни на обект или система като източник на всяко собствено движение и развитие. Типичното .. е правдиво обобщение на жизнените явления с всички техни противоречия. Диалектическо противоречие. Вътрешни противоречия.
4. Лог. Филос. Наличие (в разсъждение, текст, теория) на две изказвания, от които едното е отрицание на другото. Логическо противоречие.
◊ Без противоречие. Остар. Книж. Без съмнение, безусловно, несъмнено. Но ако пантеонът е най-изящний паметник на римский гений, Колизейт е без противоречие най-чудесний на могуществото на този народ под древните му императори. С. Бобчев, ПОС (превод), 118. Ако добрите человечески дела са угодни и благоприятни Богу, то без противоречие лошите им дела са не само пред Бога гнусни .., но и пред человеците омразни и вредителни. Ф. Велев, КР (превод), 15.
– Друга (остар.) форма: п р о т и в у р ѐ ч и е.